Германия и Турция: без завой в отношенията
“Вие горихте евреи в пещите, а обвинявате Турция”. Такава е беше реакцията на турския правосъден министър Бекир Боздаг в отговор на решението на германския Бундестаг от 2 юни да признае почти пълното унищожение на арменското население в Османската империя на геноцид. Tурската преса, както про-правителствената така и опозиционната, започна да сипе сравнения между Ангела Меркел и Хитлер. Реакцията на президента Тайип Ердоган беше по-умерена. Той повтори обичайната теза, че Арменският геноцид не е нищо повече от инструмент за шантаж срещу Турция. Той отправи и риторичен въпрос и защо Меркел е отсъствала от пленарната зала по време на вота. Анкара изтегли посланика си – за консултации в турското МВнР. Самата Меркел пък подчерта, че въпреки “несъвпадението на мненията по един въпрос”, турско-германските “стратегически връзки” и “приятелство” са дълбоки. Външният министър Франк-Валтер Щайнмайер също направи нюансирано изявление, с което загатна, че резолюцията не ознаменува завой в политиката спрямо Турция.
Реакциите подсказват, че дипломатическите пререкания няма да прерастнат в политическа криза. Причините са много.
На първо място, Федералната република е на челно място сред пазарите за турския износ, като общия стокооборот възлиза на 36 млрд. евро за 2015 г. Германия има и водеща роля при преките чуждестранни инвестиции. Немските туристи имат най-голям дял на туристическия пазар, който в момента страда заради спада oт цели 80% на резервациите от Русия. Икономически контрамерки, насочени пряко срещу Германия са трудно приложими, тъй като Турция е обвързана с целия ЕС по силата на митническия съюз. Залозите са твърде високи, за да се позволи моментните емоции да надделеят над дългосрочните интересите.
Второ, Германия не е единствената страна в Европа, признала Арменския геноцид. “Медз Йехерн” (Голямото бедствие) е признато още и от Франция, Италия, Швеция, Швейцария, Гърция, Полша, Литва, Люксембург, Словакия, Кипър. В началото на 2012 г. Сенатът във Франция дори прие закон, криминализиращ отричането на геноцида, но Конституционния съвет го отмени малко след това. Миналата година българското Народно събрание избра формула, осъждаща “масовото изтребление”, но избягваща термина “геноцид”. С всички тези страни Турция поддържа тесни политически и икономически връзки, с едно единствено изключение — Кипър. Може да се каже, че Италия и Полша са сред близките поддръжници на Анкара в Брюксел. Доскоро Турция не обръщаше особено внимание и на факта, че Русия беше признала Арменския геноцид, а развиваше близки икономически и политически отношения. (В Русия често пропускат факта, че през март 1922 г. независима Армения е победена и окупирана от Червената армия в съюз със силите на Мустафа Кемал паша. За арменските националисти това бележи края на “Медз Йехерн”, започнал през 1915 г.).
В турските коментари често се изтъква, че актът на Бундестага ще има негативни последици за тримилионната турска общност в Германия. Положението не е толкова драматично. Единадесет депутата от турски произход в немския парламент гласуваха в подкрепа на резолюцията, която беше инициирана от Джем Йоздемир, съпредседател на партията на Зелените. “Сред моите предци е валията на Кютахия, спасявал арменци,” е неговият отговор на обвиненията в национално предателство, “не Енвер и Талят паша (младотурските управници на Османската империя през 1915 г.). По време на гласуването турски кюрди проведоха и митинг в подкрепа на резолюцията пред парламента. Разбира се, мнозинството германски граждани от турски произход, или поне голям брой сред тях, вероятно подкрепят позицията на официална Анкара. Някои обаче ще погледнат на парламентарния акт под съвсем друг ъгъл – повлиян от уроците, които са получили в немското училище по теми като Холокоста и как една държава и общество трябва да се справя с травмите от миналото. (В резолюцията се подчертава, между другото, че и Германия като съюзник на Османската империя, носи своята отговорност). Смъртните заплахи срещу Йоздемир го правят герой в очите на либералната интелигенция в Турция. Сред неговите поддръжници е и известният журналист Хасан Джемал, известен с публикациите си за Арменския геноцид, които при това е и внук на Джемал паша – колега на Енвер и Талат в триумвирата, на власт в Истанбул през 1915 г
Решението на Бундестага дойде в неудобен момент. Турция и ЕС се опитват да финализират договореностите от месец март във връзка с миграционната криза. Анакра желае да постигне отмяна на шенгенските визи за свои граждани. Евросъюзът обвързва това с ревизиране на антритерористичното законодателство в Турция, което дава твърде широки правомощия на държавата. Резолюцията за Арменския геноцид пък е израз на възмущението срещу пакта Меркел-Ердоган и случая с комика Ян Бьомерман, съден за обида срещу турския президент. Въпреки политическите сътресения на техническо ниво изгледите не са съвсем отрицателни. Преговорите за визова либерализация, които след оставката на Ахмет Давутоглу изглеждаха едва ли не обречени, стартираха миналия четвъртък. Залогът е голям, което предполага, че Турция нищо чудно скоро да забрави за резолюцията на Бундестага.