България и бурята в ЕС през 2016 г.

През 2016 г. в Европа ще се сблъскат неустоимата сила на интеграцията и непоклатимата стена на политическите лимити. Последиците от този сблъсък ще се отразят директно на България и ние трябва да сме подготвени за предстоящата буря.

Скорошната визита на британския премиер Дейвъд Камерън в София, свързана с два от най-големите дебати в момента – този за бежанците и за “Брекзит”, показа, че все още трудно формулираме нашите интереси в рамките на европейските процеси. В същото време обаче рискуваме процесите в ЕС през 2016 г. да ни оставят за дълго в сенчестета периферия на съюза ако не артикулираме по-ясна позиция по основните кризи. В средносрочен план, ясно разбиране за процесите в ЕС и мястото на България в тях са ключови и за успешно председателство на Съвета на ЕС от наша страна през 2018 г.

Все по-близък съюз?

В сърцето на европейската динамика са две противопоставящи се сили, които водят все повече коментатори да говорят за Европа на две или повече скорости. От едната страна стои въпросът за недовършения паричен съюз, чиято логика води до повече интеграция сред страните в Еврозоната. Така например през 2014 г. започна да действа европейски банков съюз базиран на общ банков надзор от ЕЦБ и фонд за преструктиране на банки, като продължават и дискусиите и за обща схема за гарантиране на депозитите. Към това трябва да се добавят общите фискални правила и Европейския механизъм за стабилност, който предоставя финансиране на страни от еврозоната при икономическа криза.

Докато тази логика води до повече интеграция в еврозоната, дискусиите за излизането на Великобритания от ЕС сочат в обратната посока. Сред изискванията на Камерън са заличаването на изискването за “все по-близък съюз” записано в договорите на ЕС, гаранции срещу последици от решения взети от страните от еврозоната за Единния пазар, както и ограничаването на социалните помощи за граждани на ЕС работещи във Великобритания. Докато обаче това представлява формалния процес на ограничаване на процеса на интеграция, остава възможния “черен лебед” на победа на анти-европейска популистска партия в някоя от големите страни в ЕС, като например Франция, където Марин льо Пен говори за връщане на франка и граничния контрол.

Тези две динамики взети заедно засилват усещането сред много коментатори и участници, включително президента на ЕК Жан Клод Юнкер, че “Европа на две скорости” е вече реалност или най-малкото неизбежно скорошно бъдеще. За България това води до сериозния риск да се окажем “по подразбиране” в групата страни извън ядрото на ЕС, за които интеграцията остава пожелателна. Външнополитически, това ще ни откъсне от членство в еврозоната, Шенген и по-нататъшните интеграционни процеси, докато в същото време ще ни превърне в още по-незабележим участник на масата на преговорите в ЕС. Още по-опасни биха били вътрешнополитическите последствия – след значителния стимул за реформи, който представляваше членството в ЕС и НАТО, България не успява да намери желание, воля и стратегия за следващите стъпки. Отслабването на външните стимули ще засили вътрешната инерция.

Пресконференция по повод холандското председателство на Съвета на ЕС с участието на Франс Тимерманс, Жан-Клод Юнкер и Марк Рутте.

Връщането на “стари” и “нови” страни-членки

Докато дебатът за скоростта на интеграция в ЕС се развива в ясно институционални рамки, едно друго разделение между Западна и Източна Европа набира популярност в публичното пространство. Неговото най-ясно проявление е в рамките на бежанската криза, където коментаторите често открoяват “дефицит на съчувствие” или “кризата на срама в Източна Европа” като симптом на “политическа и културна пропаст” между двете части на (доскоро) обединена Европа. Формалният повод е откритото противопоставяне на някои държави, сред които Унгария и Словакия, на плановете на ЕС за квоти на бежанци, но и реториката на лидерите на тези и други страни (като например Полша отскоро), която е открито ксенофобска.

Много подобни критики безсъмнено се отнасят до голяма степен и за повечето страни от Западна Европа. Независимо обаче от играта на взаимни обвинения това прави възможни все повече предложения, които засилват подобни разделения – като например идеи за спирането на еврофондовете за страни, които отказват да поемат определения брой бежанци или пък създаването на “мини-Шенген” сред “основните” страни от ЕС. Към момента тези предложения се отхвърлят бързо, но тяхното натрупване води до връщането на физическите и политическите стени, разбити през 1989 г. Ясно е, че това е сериозен риск за България както в икономически, така и в политически план.

Как може България да отговори на тези процеси в ЕС?

Предпоставка за всяко действие е да се премахне усещането, че нещата се случват първо там, в Брюксел, след което “ни се случват” тук. България има роля и глас, който трябва да използва в две посоки. Първо, да се противопоставя ясно на принципа на “Европа на две скорости” и да настоява където т.нар. прицнип на “променлива география” или “диференцирана координация” е необходим, той да бъде приложен по отворен към нови членове начин и с ясни технически критерии за присъединяване. Второ, проблемите разделени по оста Изток-Запад трябва да се предефинират като общи европейски предизвикателства изискващи общи европейски действия, като тук могат да се подкрепят директно някои идеи на ЕК.

За да могат тези думи да имат тежест, трябва да потърсим и да изградим активна коалиция в рамките на ЕС по тези въпроси. Тя трябва да включва страни не само от региона, но и от Южна Европа, а и защо не държави от Западна Европа, които държат на общата европейска визия и имат нужда от съюзници. Трябва да се търсят и коалиции с транснационални и неправителствени организации, които се борят за европейски каузи.

Докато теми като гръцката и бежанската криза доминираха новините, през 2015 г. бяха несъзнателно заложени и някои подводни камъни. Ясна българска позиция срещу разделенията между Изток и Запад и “Европа на две скорости” ще е добър стратегически ориентир и фар за навигиране на бурните води на ЕС през 2016 г. В противен случай, България рискува да потъне под силите на противопоставящите се вълни и процеси.