Избори и изненади във Великобритания

На 8-ми юни Тереза Мей ще разбере дали нейният премерен политически риск със свикването на предсрочни избори ще се окаже оправдан. На 18-ти април тя изненада всички обявявайки тези избори с цел да се възползва от слабостта на лейбъристите. Публично разбира се те бяха оправдани с нуждата от “силен мандат” за преговорите с ЕС, но на практика британският парламент, партии и съд не бяха успели да окажат влияние върху нейните позиции за Брекзит. Очакваната коронация обаче може и да не се състои, а цялото усилие от последните седмици да бъде просто “много шум за нищо”, възпроизвеждайки до голяма степен статуквото.

Тази кампания определено мина през забележителни моменти. От самото начало се смяташе, че основната тема ще бъде Брекзит. В края на май една на лице рутинна вечеря между Мей и Юнкер за известно време се превърна в ябълка на раздора между Великобритания и ЕС, след като в немската преса изтекоха детайли за липсата на реалистични очаквания от британска страна. Мей използва момента за да обвини ЕС, че се “намесва в изборния процес на Великобритания”, избирайки да ескалира напрежението със страните-членки и Брюксел, за да увеличи своята голяма (към онзи момент) преднина в проучванията.

Може би най-забележителното е, че въпреки това темата за Брекзит беше изтласкана на втори план. Това донякъде е заради серията от терористични нападения в Манчестър и Лондон, но трябва да се отбележи, че те не провокират огромни движения в изборните нагласи. Това може да се обясни както и от внимателното деполитизиране на такива събития от основните партии, така и чрез деликатното положение на Мей. Като вътрешен министър за последните 7 години проблемите в системата са директно свързани с нея и с политиката на консерваторите за ограничение на публичните разходи от 2010 г. насам.

Вместо това, основни теми в изборната кампания се оказаха традиционните за британската политика – данъци, бъдещето на британската здравна каса, държавни финанси и в по-малка степен, отбранителна политика. Може би определящият момент за Мей дойде с т.нар. от нейните опоненти “данък деменция”. Идеята на консерваторите беше възрастните хора да използват своите активи, включително стойността на домовете си, за да платят за необходими грижи (до последните 100,000 паунда, които са защитени). Това обаче удари силно основната демография на партията – тези над 65 г. и подрива идеята, че те ще могат да предадат наследство на своите деца. Още по-притеснително за много бе начинът, по който тази политика беше формулирана от един от ключовите съветници на Мей без консултация с партията, както и бързото ‘завъртане’ на министър-председателя, която в рамките на дни се отказа от това свое обещание след като стана ясно колко непопулярно е то.

След всички тези събития за месец и половина, изборната картина за Мей е значително променена. При свикването на изборите в средата на април, единственият въпрос беше дали тя ще успее да увеличи своето настоящо мнозинство от 17 на 80 или дори на над 100 депутата. С над 20% преднина пред лейбъристите, политическата логика на Мей изглеждаше солидна. Последните седмици обаче показаха Мей в тотално нова светлина, често неуверена, разчитаща изключително на заучени фрази като “силно и стабилно лидерство” и често напрягаща се в изкуствени опити да изглежда като “част от народа”. В същото време лидерът на лейбъристите се представя неочаквано добре под медийните прожектори, макар и да има значителни проблеми с някои теми като тероризма в Ирландия или отбранителната политика.

Резултатът от това е обръщане на много от очакванията в последните две седмици. От въпрос на време да бъде коронясана като неуспоримият лидер на консерваторите, сега дори и запазването на статуквото (т.е. мнозинство от около 20 депутата) далеч не е гарантирано за Мей. Всъщност в последните дни проучванията показват изключително голяма вариация, давайки прогнози от все още убедителна победа на консерваторите до парламент без мнозинство на една партия (както през 2010 г., когато на консерваторите се наложи да формират коалиция с либерал-демократите).

Голяма част от вариацията идва от това, че е трудно да се предскаже дали и доколко младите британци, които подкрепят значително повече лейбъристите, ще гласуват в толкова голям брой като тези над 65 г.. На референдума за Брекзит миналият юни например над 80% от тези над 55 г. гласуваха, докато само 36% от тези под 25 години отидоха да пуснат бюлетина.

Какви са възможните сценарии и как ще се отразят те на Брекзит и България? Както коментирах пред Капитал, оптимистичен сценарии включва увеличено мнозинство за Мей, която я освободжава от хватката на евроскептичното крило на консерваторите. То също създава място за маневриране и за потенциална ‘преходна сделка’ между 2019 г. (краен срок на преговорите с ЕС) и финалното излизане от ЕС, тъй като отлага следващите избори от 2020 г. до 2022 г. Въпреки това, има и доста по-песимистични прогнози. Тактиката на Мей да привлича гласове от евроскептичната UKIP със силната си позиция за “твърд” Брекзит изглежда работи, което означава, че макар и с голямо мнозинство, тя може пак да се окаже силно зависима от гласувалите ‘за’ Брекзит. Към това трябва да се прибави и нейният доста затворен и централизиран стил на правене на политики, базиран на периода й като вътрешен министър без особен опит в други области от важност за Брекзит като икономика и финанси.

Всичко това показва, че България ще трябва внимателно да следи процесите във Великобритания поне по две причини. Първо, параметрите на сделката, ако има такава, за излизане от ЕС са ключови за вътрешния дебат вътре в съюза за бъдещите политики, особено по отношение на еврофондовете. Второ, като председател на Съвета на ЕС през 2018 г. ние ще имаме своята роля при преговорите между двете страни.

Leave a Reply

Your email address will not be published.