Новите мерки на ЕЦБ: Ефекти върху България
В четвъртък Европейската централна банка взе решение на своето заседание да засили мерките за стимулиране на икономическата активност, като навлезе още по-дълбоко в територията на отрицателните лихви. Пакетът от мерки съдържа намаляване на лихвите върху допълнителните резерви, които банките държат в ЕЦБ, на – 0.4%, сваляне на основния лихвен процент от 0.05% на 0% и увеличаване на противоречивата програмата за количествени облекчения от 60 на 80 милиарда евро месечно. Тези мерки са значително по-сериозни от очакваните от финансовите пазари, което показва и намерението на ЕЦБ и нейния президент Марио Драги да покажат, че централната банка все още разполага със сериозни “амуниции” в борбата срещу ниската инфлация.
Това решение на ЕЦБ засяга България по пет различни канала. Първо, имайки предвид че огромната част от българския износ е насочен към еврозоната, подобряване на инвестиционния климат и икономическия растеж там ще се отразят позитивно и на нашата икономика. ЕЦБ реагира агресивно след като ревизира първоначалните си очаквания за инфлация от 1% за 2016 до 0.1%, което доведе и до леко понижаване на очакванията за икономически растеж. Въпреки това обаче повечето анализатори остават скептично настроени относно ефектите на новите политики върху икономическия растеж в еврозоната.
Второ, решението на ЕЦБ допълнително намали лихвите, които държавите от еврозоната трябва да плащат по своя дълг. Една голяма част от краткосрочните облигации дори в момента се търгуват при отрицателни лихви, докато 10-годишните немски облигации са на нива от около 0.25%. Дори италианските, испанските и португалските 10-годишни облигации са между 1.3% и 3%. Това понижаване на лихвите вероятно ще има и ефект върху българските облигации, които обаче и в момента се търгуват при ниски лихви.
Трето, след значителните проблеми на европейските банки от началото на годината, ЕЦБ реши, че трябва да предостави допълнителни мерки, които да намалят отрицателните ефекти върху техните печалби от отрицателните лихвени проценти. За целта ще бъде предоставени дългосрочно финансиране срещу -0.4% лихва, което заедно с намаляването на лихвения процент до 0% би трябвало да повиши печалбите на банките. Лихвеният процент по операциите за дългосрочно кредитиране ще варира от 0% до -0.4% в зависимост от кредитирането на реалната икономика от банките-получатели. Това логично доведе до покачване на акциите на банките, като в петък италианските, испански и ирландски банки отбелязаха значителен растеж на борсите. Имайки предвид че сред тях са банки като Уникредит, която управлява и най-голямата банка в България, намаляването на техните проблеми е по-скоро положителна новина.
Четвърто, лихвените проценти на ЕЦБ се отразяват върху обменния курс на еврото, а чрез валутния борд – директно и на лева. В своята пресконференция Драги индикира, че е малко вероятно лихвените проценти да бъдат още намалявани, което доведе до известно покачване на еврото спрямо долара. Много анализтори интерпретират това като края на (мълчаливите) опити на ЕЦБ да отслаби еврото с цел стимулиране на износа и промяна на стратегията към по-директни мерки насочени към кредитирането. Следователно и България няма да може да разчита по този начин да компенсира износа към стагниращата еврозона с износ към трети страни.
Пето, БНБ вероятно ще трябва да последва ЕЦБ и да намали своя лихвен процент за свръхрезервите на банките от -0.3% на -0.4%. В същото време обаче допълнителните мерки на ЕЦБ, насочени към кредитирането на банките в еврозоната срещу евтин ресурс и дори при отрицателни лихви в определени случаи, няма да важат за българските банки. Това създава проблем за тяхната доходност, който може да засили тенденциите към поемането на по-големи финансови рискове. Това поставя банките в деликатна ситуация тъй като те трябва да покажат силни кредитни портфейли при тазгодишния преглед на качеството на активите им.
Като цяло решението на ЕЦБ е смело и изразява ясната позиция на институцията и нейния президент, че без подобни мерки еврозоната би се намирала в още по-труден период на дефлация. В същото време обаче продължава да не се вижда как паричната политика може да се справи със задачата за завръщане на растеж в еврозоната предвид липсата на подкрепа от страна на фискалната политики или структурни реформи. За съжаление решимостта на Марио Драги е в ярък контраст на тази на политическите лидери в еврозоната по тези въпроси – и докато този проблем не се разреши, еврозоната ще остане в “зоната на здрача” на икономически растеж от 1-2%, нулева инфлация , слаби банки и висока безработица. Имайки предвид близките икономически и финансови връзки на България със страните в паричния съюз, това е сериозен риск пред перспективите за икономически растеж в страната.