ЕС и Турция – втори дубъл
На 29 ноември миналага година срещата на върха Турция-Европейски съюз обяви, че е постигната сделка по кризата с мигрантите. ЕС се ангажира да окаже финансова помощ в размер на 3 млрд. евро, а Анкара обеща да затегне контрола по границите и да започне да преследва трафикантите на хора.
Източник: Reuters
Както предположихме с Натали Точи още тогава, вероятността сделката да не проработи не беше малка. Така и стана. Към днешна дата, около 2000 души всекидневно изминават краткия път от турския бряг до отсрещните гръцки острови като Лесбос. Резултатът е човешка трагедия. Не са рядкост инцидентите с надуваеми лодки в открито море. Непрекъснато загиват хора. Оцелелите се струпват в Гърция, тъй като граничните власти в Република Македония пропускат само ограничен брой хора по т.нар. “балкански маршрут”. С други думи, и Турция, и ЕС са изправени пред огромен проблем, който от ден на ден все повече се задълбочава.
По данни на Агенцията на ООН за бежанците (UNHCR), на турска територия има поне 1.7 млн. граждани на Сирия, плюс още поне 200 хил. хора от други страни (Афганистан, Ирак, Иран, Пакистан и др), които потенциално могат да потърсят убежище в ЕС. Според турските власти броят на сирийците достига 2.5 млн. Реално погледнато, Турция има стимул да държи границите си отворени, за да сподели тежестта с ЕС. Същото важи впрочем и за Гърция, която – както писах наскоро – също няма изгода да се превръща в концентрационен лагер, оставена да се оправя, както може, от другите страни-членки на ЕС.
Затова сега сме свидетели и на повторен опит Евросъюза да се договори с Турция. На срещата на върха на 7 март премиерът Ахмет Давутоглу се опитва да се спазари сътрудничеството по въпроса с мигрантите срещу ясен ангажимент за (a) прием на сирийци директно от Турция и (б) отпадане на шенгенските визи за турски граждани. От своя страна лидерите на ЕС имат следните искания:
- Броят на преминаващите в Гърция да падне под 1000 на ден.
- Турция да започне да приема обратно граждани на трети страни. По този начин Евросъюзът се надява, че ще е в състояние да “отсява” търсещите убежище. Вратите ще са отворени за сирийците, но не и за останалите мигранти .
Ако бъде изпълнено първото условие, ЕС е готов да започне да изплаща обещаната сума от 3 млрд. (400 млн. вече текат като финансова подкрепа от други фондове). Ако се изпълни и второто, то тогава Ангела Меркел ще е в състояние да убеди останалите в Евросъюза да започнат да приемат сирийци директно от Турция, както настояват в Анкара.
Въпросът, по който се преговаря в момента, е кой ще отстъпи първи. Дали ЕС ще се съгласи да приема сирийци или Турция ще ограничи миграционният поток.
За да покаже добра воля, Анкара дава някои положителни сигнали. Броят на приетите обратно на нейна територия по силата на двустранното споразумение за реадмисия, подписано с Гърция рязко нарастна (308 граждани на страни от Магреба са били върнати миналата седмица). Текат преговори с още 14 страни във връзка с реадмисионни договори. Но това, разбира се, са само заявки в рамките на политическия пазарлък.
Както писа и порталът Politicо.eu, най-вероятно лидерите на ЕС ще обявят, че е постигнат компромис и “балканският маршрут” е вече затворен. Нищо чудно за известно време миграционният натиск да отслабне. Но ако Евросъюзът не успее да постигне единство на Съвета 18-9 март договорките между Брюксел и Анкара ще са безпредметни.
Въпросът с отпадането на визите може да се окаже точно такъв препъникамък, както и този за бежанските квоти. Европейската комисия дава по-скоро окуражаваща оценка за напредъка на Турция по техническите критерии, заложени в Плана за действие за визова либерализация. Но не всичко е изпълнено. Можем да бъдем и сигурни, че десните популистки партии няма да пропуснат да надигнат мощен глас срещу свободното пътуване на турски граждани в Шенген. На тяхна страна могат да застанат много либерали, които по принцип са “за”, но в случая, ще възразят срещу отказа на Брюксел да накаже Ердоган и управляващите в Турция за нарушаването на свободата на словото. Овладяването на опозиционния вестник “Заман” не вещае нищо добро. Политическите битки тепърва започват.