Втората вълна е факт. Можеше ли да се подготвим по-добре?

Освен ако не сте почитатели на теорията на конспирацията, сигурно ще се съгласите, че България се намира “в окото” на втората вълна на пандемията от Ковид-19.

Редица държави, сред които Чехия, Обединеното кралство, Испания и пр. налагат отново мерки като затваряне на кафенета, барове, ресторанти и дори учебни заведения. За разлика от първата вълна от началото на 2020 г., този път повечето страни се опитват да ограничат най-крайните мерки поне регионално, вместо да се затваря всичко на национално ниво.

Европейските държави имаха период от около 5-6 месеца, който да използват, за да се подготвят за тази втора вълна (за която мнозинството от експертите предупреждаваха месеци наред).

Не мога (и не искам) да коментирам развитието на пандемията от медицинска гледна точка, но в същото време не смятам, че трябва да си, за да направиш оценка на мерките и подготовката, която България направи през тази 1/2 година.

Какво можеше да направим? 

Макар многото неизвестни около Ковид-19, съществува експертен консенсус за това кои са най-подходящите мерки за разпространение на вируса:

• Ранно идентифициране на носители на вируса (дори преди да покажат симптоми)
• Изолирането им, така че да не могат да заразят други лица
• Ограничаване възможността на лица, които не знаят, че са заразени да разпространяват вируса
• Поддържане на социална дистанция и хигиена от здрави лица, която да предотврати риска от разпространение.

Въпреки че пандемията е засегнала всички държави по света, между които съществуват големи географски и социални разлики, общо взето тези 4 мерки се концентрираха в 4 конкретни дейности, които виждаме да се прилагат във всички краища на света:

• тестване (чрез ПСР тест като най-надежден)
• социална изолация на заболели лица и такива, за които се знае, че са имали близък контакт със заразени лица; проследяване на контактите между такива лица както напред по веригата (на кого може да са го предали), така и назад (от кого са се заразили)
• носене на маски за лице
• миене и дезинфекция на ръце и повърхности

Ако погледнем мерките, които държавите по света прилагат, ще видим, че всички те се въртят около тези 4 дейности (разбира се, с променлив успех). И обратно, най-засегнати са държавите, които не (успяват) да приложат 1 или повече от тези дейности.

В началото на пандемията имаше сериозни проблеми с осигуряването на достатъчно маски, тестове и сериозното натоварване на здравната система. Но летните месеци дадоха време на държавите да се подготвят за втората вълна.

Какво можеше да направи България по тази “рамка” от дейности?

Да се увеличи капацитетът за тестване и да се осигури лесен (безплатен) достъп на всички

В момента тестването в България все още се случва през мрежата от частни лаборатории, а цената на тест (поне в София) започва от около 90 лева.

Безплатен тест (чрез НЗОК) може да бъде направен само при наличие на симптоми и след лекарско направление.

В резултат тестването е бавно и скъпо, което разбира се води до ниско ниво на тестване.

Затова и България изостава сериозно дори от съседите си по брой тестове на 1000 души:

За този период можеше да се изградят изнесени станции за тестване в по-големите населени места и да се осигури безплатно тестване на всеки, който пожелае.

В САЩ и Канада например тестването става направо от колата ви, което още повече намалява риска от заразяване на други чакащи:

Да създадем система за проследяване и изолация на заболелите

Би трябвало да е излишно да споменаваме, че тестване ≠ лечение. Успешното идентифициране на носителите на вируса е само половината от борбата с него – другата половина е гарантирането на това, че те не могат да заразят други лица.

Успешното намаляване на разпространението на вируса преминава не просто през изолация (и лечение, ако е необходимо такова) на откритите преносители, но и проследяването на техните контакти нагоре (от кого са се заразили) и надолу (на кого може да са го прехвърлили) по веригата.

Първият (успешен?) пример в това отношение беше Южна Корея, която успя да овладее разпространението на вируса още през февруари-март без да прилага обща карантина. В корейския случай това беше направено посредством мобилните оператори – проследяване на движението на лица, установени като заразени, кой се е намирал в близост до тях по същото време и – разбира се – тестване.

Южнокорейският модел не е безспорен – властите в страната бяха критикувани за нарушаване на правото на анонимност на идентифицираните.

Европейските държави експериментират с по-лек модел, главно чрез използването на мобилни приложения. В този модел се разчита на това, че гражданите сами ще инсталират приложението на телефоните си и ще се подложат на проследяване.

Резултатите отново не са безспорни – наскоро в Обединеното кралство избухна голям политически скандал, след като се разбра, че правителствената система за проследяване и изолиране на контактни лица, която ще струва общо до 12 милиарда паунда, не работи.

На българския правителствен портал coronavirus.bg има приложение, което може да бъде използвано в България, но аз лично не познавам никого, който да го е свалил на телефона си. Никъде в комуникацията на здравни или граждани власти това приложение не се споменава и не се приканват гражданите да го използват.

Дори без приложение, властите можеха да организират по-проста и аналогова система за проследяване на заразените, техните контактни лица, осигуряване на информация и помощ чрез системата на Районните здравни инспекции (РЗИ).

В момента системата на РЗИ е претоварена и е достигнала до абсурдната позиция да търси доброволци, които да помагат в работата.

За последната половин година можеше да се намерят начини да се увеличи капацитетът на системата.

Увеличаване на личният състав и обучение на нови беше възможно в този период (особено в ситуация на повишение на броя съкратени служители заради пандемията).

Също така, в страна която се гордее с потенциала си за аутсорсинг на кол центрове, можеше да се потърси вариант на публично-частно партньорство, при което част от дейностите (прозвъняване на заразени и контактни лица, въвеждане на информация в електронната система и други) да бъдат прехвърлени на кол център, който държавата да наеме само за нуждите на борбата с пандемията.

В момента има случаи, при които позитивни лица не са потърсени от никого повече от седмица след като им е направен тест. За проследяване на контактни лица не смея и да мисля.

Да осигурим безплатни маски за всички и да наложим (правилното) им използване

Маските за лице са най-сигурният и евтин начин за предотвратяване разпространението на заразата.

В последната седмица излезе ново проучване на Токийския университет, което доказва експериментално, че носенето дори на проста памучна маска намалява шанса от трансмисия с до 50%, при едно лице носещо маска и с до 90% при две лица с маска.

Властите в България можеха да използват последните месеци да осигурят достатъчно голям брой безплатни маски, които да бъдат разпределяни така, че всеки гражданин да има достъп до маска по всяко време.

Ако смятате, че цената на маските не е възпиращ фактор, има достатъчно изследвания, които показват, че дори цена от 1 стотинка сериозно променя нагласите на “потребителите”.

При маските това се изразява в прекалено дълго използване на маската, пране на еднократни маски и други подобни действия, които ги правят неефективни.

Разбира се само осигуряването на маски нямаше да е достатъчно – както болезнено виждаме в момента, дори през 2020 г. е необходимо да има стройна информационна кампания, която да обяснява на хората:

• Защо е необходимо да се носи маска (как предпазват)
• Как се борави с маската (поставяне, правилно носене и сваляне, така че да се избегне заразяване)
• Как да се поддържа маската (почистване, смяна, изхвърляне)

Не само че такава кампания липсваше, а се допусна развихранято на абсолютно безсмислени и ненаучни “дискусии” за нуждата от ползване на маска. В резултат, в момента употребата на маски е в най-добрият случай козметична, а най-лошия, опозицията срещу маските граничи с налудничавост:

Какво следва оттук нататък?

От горното става пределно ясно, че България проспа ценен шанс да се подготви за настъпващата втора вълна на пандемията.

Втора вълна, за която всички водещи български и международни експерти предупреждаваха, че е неизбежна.

Министър-председателят Борисов избра да прекара летните месеци в необявено изгнание, появявайки се изненадващо на волана на любимата си Джипка, раздавайки пари на калпак в отчаян опит да притъпи народното недоволство и да си откупи още няколко месеца на власт, в които да може да се подготви за (навярно) последната си изборна битка.

За съжаление заради това, Борисов пропусна момента да действа и да подготви правителството и страната за втората вълна.

Последствията ще са за всички ни.