Новият план за бежанците в Гърция: Лош за България и за ЕС

Миналата седмица Миро Церар, министър-председател на Словения, изпрати писмо до ЕК с предложение Македония да затвори границата с Гърция с цел да се спре потокa на бежанци към северна Европа. За целта страните от ЕС ще изпратят полицейски подкрепления и екипировка. Днес Жан Клод Юнкер, президент на ЕК, се обяви в подкрепа на предложението, като се смята, че Берлин и други европейски столици също са зад него. Това има и директни измерения за България и идва малко преди изненадващото посещение на Виктор Орбан, премиер на Унгария, в края на месеца в София. Страните от ЕС, включително България, трябва да се противопоставят ясно на това ново “решение” на бежанската криза и да настояват за споделяне на тежестта на европейско ниво поради четири основни причини.

Първо, това предложение превръща Гърция в изкупителна жертва за провала на досегашната стратегия на ЕС. От началото на годината стана ясно, че сделката с Турция предвидимо не води до резултати. В същото време, поетият миналата година ангажимент за разселването на 160,000 бежанци е провал тъй като страните от ЕС отказват да го прилагат (само 331 души са пренасочени в съответствие с него към момента). Днес около 2000 бежанци пристигат дневно в Гърция и затварянето на пътя им на север би превърнал страната, по думите на гръцкия министър по миграционните въпроси, в “гробище за души”.

Второ, за всички е ясно, че това подкопава сериозно всякакви идеи за “европейско решение” на бежанската криза. С позицията на Юнкер, ЕК се превръща в изпълнител на желанията на страни от северна Европа срещу директните интереси на страна от южна Европа. Още по-фрапиращо е, че предложението разчита на сътрудничество със страна извън ЕС за реалното отрязване на страна-членка на съюза от едно от основните постижения на ЕС, а именно Шенген. Не на последно място е стряскащо, че това предложение е официална позиция на ЕК без дори да е обсъдено с гръцката страна дори веднъж.

Трето, с това предложение ЕС губи и малкото си влияние върху политическите процеси в Македония и България. ЕС вече ясно показа, че е готов да си затвори очите за всякакви нередности в именно на сътруничеството срещу бежанската вълна с позицията си към Турция. В Македония в момента все още тлее кризата, която противпостави правителството на Никола Груевски срещу опозицията, потушена с помощта на ЕС. Наскоро встъпилото в длъжност служебно правителство подготвя избори през април, но има сериозни съмнения за тяхното провеждане. В България е вероятно да се загуби гласът на ЕС по теми като съдебната система.

Четвърто, това предложение вероятно ще доведе до натиск към България да изгради ограда или по друг начин да “затвори” и границата с Гърция. Вероятно това е и целта на посещението на Орбан в София, както показват и кометарите на външния министър на Унгария от миналата седмица. В момента Гърция е петият най-голям външно-търговски партньор на България, а значението й е изключително важно за югозападните региони. Срещу това не е ясно какво точно ще спечели България от редуцирането на нашата роля в ЕС до тази на “куче пазач” на границите на ЕС.

Накратко, затварянето на границите с Гърция и на практика “изхвърлянето” й извън един основополагащ стълб на ЕС би било сериозна грешка. Не е ясно как точно това ще реши “бежанския въпрос”, но вместо това поставя сериозен прецедент, засилва политическите разделения в Европа и дестабилизира ключови съседи на България. Разбира се най-сериозно засегнати от това ще са самите бежанци, които ще бъдат затворени в лагери, които не могат да осигурят дори базисни човешки условия. България не трябва да допуска и още по-малко да подпомага превръщането на Гърция в огромна версия на бежанския лагер в Кале (Франция) на 180 км от София .