Западните Балкани след присъдата на Караджич

Питам се дали някой в България щеше да разбере за осъдителната присъда срещу Радован Караджич по обвинения за геноцидa в Сребреница и обсадата на Сараево, ако западните медии не бяха оповестили решението на Международния трибунал за бивша Югославия. По мои бегли наблюдения в социалните мрежи, малцина бяха наясно, че в Хага предстои събитие с историческо значение. (Татяна Ваксберг, автор на “Милошевич и трибуналът” е може би изключението, потвърждаващо правилото). Така беше и през онова лято на 1995 г. С ръка на сърцето, колко от нас следяха отблизо случващото се на няколко стотици километри западно от Калотина? След повече от три години новини за битки, кръвопролития и провалени дипломатически инициативи, драмата на Босна не вълнуваше почти никого. Насилието беше дори опаковано като културен продукт за масово потребление. Когато в Сребреница избиха хладнокръвно над 8000 души, по нашите земи бодряшки се подпяваше “Калашников, калашников” от филма на Емир Кустурица “Ъндърграунд”. А телевизионните студия и вестниците стръвно бистреха геополитиката – приликата с лица и събития е напълно случайна.

Източник: Balkaninsight.com

Международният трибунал за бивша Югославия е създаден с цел да индивидуализира вината за военните престъпления и по този начин да предотврати демонизирането на цели нации (“кръвожадните сърби”, “фашизираните хървати”, “босненците-ислямисти” и т.н.). Международното правораздаване като способ за справяне с колективните травми и път към помирението. За съжаление обаче ефектът е често точно обратният. За мнозина в бивша Югославия трибуналът не е нищо повече от политически инструмент, прикрит зад фасадата на международното право. Истинската му задача е да накаже сърбите, хърватите, босненците и т.н. Например бившият шеф на Генералния щаб на армията на Съюзна република Югославия ген. Драголюб Ойданич (самият той осъден от Трибунала през 2009 г., но освободен предсрочно четири години по-късно) заяви “целта на присъдата срещу Караджич е Република Сръбска да се обяви за престъпнo образувание”.  Самият сръбски президент Томислав Николич пък посочи “присъдата не трябва да повлияе на съдбата на Република Сръбска”. И в двата случая се прави връзка между личността на Караджич и бъдещето на “ентитета” в Босна и Херцеговина, на който той беше президент до юли 1996 г. Идеята за деполитизирано правораздаване не е пуснала дълбоки корени. Нито справедливост, нито помирение, заключава коментар в белградския вестник Вечерне новости. В същото време много от реакциите във Фейсбук страницата на босненския Дневни аваз показват разочарование, че присъдата на Караджич е твърде благосклонна с оглед на чудовищните престъпления, които тежат на съвестта му.

Присъдата показва, че раните от войните в Югославия не са зараснали. Двадесетгодишнината от клането в Сребреница миналия юли е също нагледен пример. Сръбският премиер Александър Вучич беше нападнат с камъни на възпоменателната церемония миналия юли. Предиодичното разгаряне на страстите не значи, че регионът продължава да води битките от 90-те години на миналия век. И в Сараево, и в Белград, и в Баня лука гражданите се вълнуват от проблемите на всекидневието (бедността, липсата на житейски перспективи, ширещата се корупция т.н.) Настоящият президент на Република Сръбска Милорад Додик (опонент на Караджич по време на войната 1992-95 г.) плаши международната общност с референдуми за отделяне от Босна, за да отклони вниманието от разследването, предприето срещу него и негови близки от страна на прокуратурата. За да мобилизира избирателите си преди местния вот идния октомври, Додик дори нарече студентско общежитие на Караджич, преди да е произнесена присъдата.

Отношението на Белград е също показателно. Александър Вучич играе ролята на добрият герой, тъй като от самото начало е против плановете за референдум и разцепване на Босна. Някога виден член на Радикалната партия на Воислав Шешел (който очаква присъда от Хага), сръбският премиер днес е ключов партньор на Европейския съюз в поддържането на мира в Западните Балкани. Не само с ангажимента си към преговорите за уреждането на отношенията с Косово, но и с конструктивната си позиция спрямо Босна. Както знаем обаче, цената за сътрудничеството е Брюксел да не се меси прекалено във вътрешнополитическия живот на Сърбия. Най-вероятно предсрочните избори на 24 април в западната ни съседка ще консолидират допълнително огромната власт, която Вучич успя да съсредоточи в ръцете си последните няколко години.