Задава ли се нова Ялта?

 

Четейки вестникарските заглавия и интернет сайтовете, човек би останал с впечатление, че новият президент на САЩ Доналд Тръмп е дал заповед за изтегляне от Европа и малко още остава Русия да влезе във владение на страните от Централна и Източна Европа. Грози ни, с други думи, нова Ялта (именно “грози”, а не “заплашва”). Повратът към сътрудничество между Америка и Русия отваря широко вратата за възраждане на руската империя – не само в постсъветското пространство, но и на запад от неговите граници.   НАТО, която самият Тръмп определи наскоро в интервю за “Билд” и “Таймс”, като изживяла времето си организация, бива постепенно разформирована. Европейският съюз е в стремителен пад, след като Брекзит утъпква пътя навън за други страни-членки като например Франция. На тяхно място идва съвет на великите сили, по модела на Европейския концерт от 19 в., където Русия е един от стълбовете. Все едно в Кремъл управлява Александър I или, още по-точно, неговият брат Николай I, блюстител на консервативните ценности и жандарм на Европа, а не Владимир Владимирович Путин. Вместо наднационални институции, европейски и международни съдилища, многостранни споразумения, трансгранични НПО-та, на глобалната сцена основни действащи лица са лидери с твърда ръка като Путин, Тръмп, Виктор Орбан, а защо не и бъдещият приемник на Ангела Меркел в Германия? Москва междувременно възвръща влиянието си, както в бившия СССР, така и в страните от някогашния социалистически лагер. Пълен обрат, крах на “либералния порядък”, Путин спечели Студената война, Америка е в ролята на Русия от времето на Елцин.

 

Ясно е, че в подобни твърдения има поне частица истина. Ясно е обаче, че медийните коментатори обичат хиперболи и гръмки заглавия, привличащи лесно разсейващия се читател (особено в социалните мрежи). Реалната картина е доста по-нюансирана. Сделка между САЩ и Русия няма да е толкова лесна. Нито пък европейската политика ще бъде прекроена едностранно от САЩ. Ето защо:

 

 

  1. Неяснота в САЩ. В новатата администрация във Вашингтон са раздвоение по отношение на политиката спрямо Москва. Има радетели за тясно сътрудничество (съветника на Тръмп по въпросите на националната сигурност Майкъл Флин), но и ястреби, които питаят подозрения спрямо Русия (Джеймс Матис, секретар по въпросите на отбраната, Майк Помпео, директор на ЦРУ). Държавният секретар Рекс Тилърсън, който има “топла връзка” към Кремъл след дълги години начело на петролната компания “Ексън”, също се изказа в подкрепа на западните санкции срещу Русия при изслушванията в Сената. Политиката на Тръмп ще е поле на вътрешни битки. Да не забравяме и позицията на влиятелни републиканци в Конгреса, които се отнасят меко казано със скептицизъм по отношение на идеята за съюз с Путин.

 

  1. Началната оферта. Тръмп предложи отмяна на санкциите (без да уточнява дали става дума за цялостна или само частична) в замяна на споразумение за намаляване на ядрените оръжия. Интересът на Кремъл обаче не е в ядрената сфера, а в политическата среда в постсъветското пространство. Това което Путин очаква от Тръмп е ангажимент, че Америка ще се оттегли напълно от Украйна, Грузия и т.н., а също така ще пристъпи към демилитаризиране на източния фланг на НАТО. По мнението на Москва споразумения от типа на СТАРТ 2, подписано от Обама и Медведев 2010 г., ползват предимно САЩ.   В този смисъл очакванията на Русия може да се окажат твърде високи. Да не говорим, че Москва трудно ще успее да предложи кой знае какво в замяна на отстъпките, които търси от американската страна.

 

  1. Завоят към едностранен подход. Тръмп е воден от разбирането, че САЩ трябва да действа сама в глобалната политика. America First, лайтмотивът на неговата реч при встъпването в длъжност, означава отказ дългосрочни ангажименти спрямо партньори и съюзници. Това е проблем и за Кремъл. Очертаването на сфери на влияние в Европа не е еднократна сделка, а именно постоянен ангажимент, който трябва да се спазва. Именно непредсказуемостта на Тръмп е повод поне засега Путин да е в изчаквателна позиция и да не навлиза по дълбина по въпроса какво би искал да се случи в отношенията със САЩ.

 

  1. Дори и да бъде постигнато някакво споразумение, засягащо Източна Европа, то няма как да проработи, ако останалите играчи не се присъединят към него и не го спазват. Тръмп няма как да “подари” Украйна на Русия, ако самите украинци не са склонни да се съгласят.

 

  1. Нова Ялта не може да има, тъй като Москва няма ресурсите, капацитета и желанието да поеме бремето да поддържа нова империя в Източна Европа. Днешна Русия е бледо подобие на СССР и не разполага както с принудителните инструменти (военна мощ), така и с икономическите средства (напр. различни форми на субсидиране), за да установи и поддържа контрол над някогашните си сателити като България. Дори ролята на хегемон в бившия Съветски съюз не е напълно по силите на Москва. Така например в Средна Азия Китай се налага все повече и повече като водещ икономически и политически лидер. Страните от Източното партньорство пък в голяма степен гравитират, поне по отношение на търговски отношения, към ЕС. Русия трудно би изместила напълно другите центрове на сила, още повече в момент, когато изпитва вътрешноикономически затруднения. С други думи, оттеглянето на САЩ, което и без това представлява тренд поне от 2008 г. насам, не води автоматично до руско господство – било то в границите на бившия СССР, било то в Централна и Източна Европа.

Trackbacks & Pings

Leave a Reply

Your email address will not be published.