За Брекзит и българското председателство: Интервю с Лорд Ууд
Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. е важна тема от българския дневен ред. Как обаче изглежда България като бъдещ председател през очите на другите европейци и какви са очакванията за нашето 6-месечно ротационно председателство?
Проектът “Българското председателство: поглед отвън” цели да представи мненията на европейски експерти и публични фигури по теми, свързани с нашето председателство и неговото отражение върху по-широкия европейски обществен ред. В първото от серията интервюта представяме виждането на Стюарт Ууд, член на Камарата на лордовете във Великобритания и бивш съветник на Гордън Браун и Ед Милибанд, за преговорите за Брекзит и ролята на България в този контекст. “Поглед отвън” е съвместен проект на blEUprint и Института за европейски политики.
Какви са реалистичните сценарии за Брекзит, които остават валидни след изборите във Великобритания?
Стюарт Ууд, Лорд Ууд от Анфилд, е член на Камарата на лордовете от партията на Лейбъристите и преподавател в Оксфордския университет. Бил е съветник на лидера на опозицията Ед Милибанд (2010-2015 г.), съветник по външната политика на министър-председателя Гордън Браун (2007-2010 г.) и член на Съвета на икономическите съветници към Министерството на финансите на Великобритания (2001-2007 г.). Има докторска степен от Харвардския университет в областта на европейките социални политики.
ٍСтюарт Ууд: Изборите промениха няколко неща. Първо, след тях е все по-малко вероятно Тереза Мей да бъде министър-председател през целия период на преговорите. Ако се налага да преговарям с някого, за когото знам, че няма да бъде там когато сключваме крайната сделка, не бих взел този човек сериозно – това е нейният проблем в момента. Второ, вече няма мнозинство в парламента за „твърд“ Брекзит. Оставането в Митническия съюз и дори Единния пазар е по-вероятно в момента, отколкото беше преди. Трето, също е много малко вероятно каквито и да е съществени решения за някои от основните въпроси да бъдат взети преди края на тази година заради предстоящите избори в Германия, както и заради това, че вероятно ще имаме нови избори през октомври. Следователно вземането на трудни решения, които изискват политически капитал, е невъзможно в момента.
Шестте месеца на българското председателство ще бъдат време за преговори. Те трябва да приключат към октомври 2018 г. заради изборите за Европейски парламент, което означава, че всичко ще трябва да се случи между януари и лятото. Интересен въпрос е дали председателството на ЕС ще бъде формален участник в това или просто ще позволи на Барние, Верховщад и ЕК да движат процеса, въпреки че и Съветът на ЕС ще играе важна роля. Ако аз бях на мястото на ЕС-27, щях да си мисля, че е все по-малко вероятно да имаме „твърд“ Брекзит и че може би има 10% шанс той да не се състои изобщо. По мое мнение е почти невъзможно Великобритания да не поиска удължаване на двугодишния период.
Въпросът, който трябва да бъде решен преди края на 2017 г., е правата на гражданите на ЕС. Документът на ЕК за последователността на решенията е много добре написан. Там въпросът за гражданите на ЕС е пръв, после идват бюджетните принципи за финансовите задължения към ЕС и чак след това други въпроси. Въпреки това, поставяйки бюджетните въпроси в началото, вече има проблем, тъй като никой министър-председател не може да каже на гражданите у дома, че е се е съгласил да плати 60 милиарда паунда без да има финална сделка. Аз мисля, че нито едно правителство без мнозинство не може да премине през този политически ребус. Подозирам че въпросът за бюджета няма да бъде решен преди началото на българското председателство.
Темата за правата на гражданите на ЕС е важна за България. Как виждате развитията по този въпрос и какво могат да направят държавите-членки или ЕК?
Има лесна и трудна част. От една страна, правителството е готово на отстъпки. Хората, които към момента са във Великобритания, ще получат подобни права по някакъв начин. Трудната част е за няколкото неща, които ще последват. Едно от тях са членовете на семействата, които ще дойдат след крайната дата, което е голям проблем, по който няма мнозинство. Друг дори по-голям проблем е, че към момента според позицията на ЕК гражданите на ЕС ще продължат да имат доживотни права, гарантирани от Европейския съд. Това е абсолютна червена линия в съществуващата позиция на Тереза Мей и затова не се вижда начин този въпрос да бъде бързо разрешен. Ако тя направи компромис, ще загуби и по други въпроси свързани с компетентността на Европейския съд като Единния пазар и Митническия съюз.
При ЕС-27 това са по-скоро серия от двустранни взаимоотношения. Британските граждани в Испания са повече от половината от всички британски граждани в ЕС, и съответно най-големият проблем на британския парламент. От друга страна, Румъния, България, Литва и всъщност Франция имат много граждани тук. Това означава, че ще водим преговори с много различни страни и подозирам, че Великобритания ще се опита да постигне отделна сделка с Испания. В същото време, проблемът с Европейския съд остава неразрешен, което е и голяма пречка.
Споменахте, че вероятността за по-мек Брекзит расте, но също така, че Европейския съд и бюджетните вноски са голяма пречка. В тази ситуация какво трябва да направи ЕС?
Ако бях на мястото на ЕС, щях да имам по-твърда позиция спрямо Великобритания, защото мисля, че към момента е по-вероятно Великобритания да стане като Норвегия, отколкото като Канада. Вероятно ще се образува мнозинство за внимателен подход към Брекзит, който представлява първо придвижване към Европейската икономическа зона и отлагане на цялостно излизане от Митническия съюз и Единния пазар за по-нататък, когато ще имаме стабилност. За тези, които подкрепят излизането от ЕС, Европейската икономическа зона е най-лошият сценарий защото изисква да продължиш да играеш по същите правила, но без да имаш никакъв глас в тяхното формиране. Въпреки това, някои хора като Дейвид Дейвис или Найджъл Фараж в момента заявяват публично, че може и да са готови да преминат към Европейската икономическа зона като първи етап и след това да се изчака стабилно мнозинство, за да се премине към втория етап. Ако това преминаване към Европейската икономическа зона се случи, ще бъде много по-лесно за ЕС. Колкото по-твърда е позицията на ЕС по теми като юрисдикцията на Европейския съд, толкова по-възможно е Великобритания да избере пътя към Европейската икономическа зона, което може би в крайна сметка ще е по-добре за всички.
Също така мисля, че британците имаха надежди, че ЕС все пак ще преразгледа цялостния си подход към четирите свободи – не само заради Брекзит, но заради Брекзит, комбиниран със скока на популизма. Но шест месеца след референдума Руте победи Вилдерс в Холандия, Макрон помете всички останали във Франция, Меркел изглежда ще бъде канцлер отново в Германия, така че натискът върху ЕС да преразгледа отношението между имиграция и единен пазар почти е изчезнал. Вече е много по-малко вероятно да се стигне до компромис като специална категория на членство, отколкото беше дори до преди три месеца. Всичко това предполага, че ЕС трябва да държи твърда позиция, както и всъщност прави до момента като казва: „Това са въпросите за преговори, това е процесът описан в договорите на ЕС, няма начин четирите свободи да бъдат обект на компромис – тогава каква може да бъде сделката?“.
Как Брекзит ще се отрази на бъдещето на дискусиите за многогодишната финансова рамка, които също ще започнат по време на Председателството?
Това е наистина интересен въпрос. Как ще се разпределят плащанията зависи от постановленията в договорите. Не може това да бъде преразгледано, без да бъде преразгледан договорът. Фокусът се променя от просто финансови трансфери към повече продуктивност, конкурентоспособност, инвестиции в инфраструктурата, както и към намаляване на неефективността и корупционните практики при харченето на парите на място. Интересното е, че френските фермери ще са тези, които ще изгубят. ЕС разбира нуждата да разчита на своите собствени приходи много повече, след като напускането на страни води до отваряне на голяма дупка в държавните вноски. Например данъкът върху финансовите транзакции е много по-вероятно да се случи заради Брекзит, тъй като не виждам никаква друга голяма пречка освен притесненията за конкурентоспособност. Мисля, че има мнозинство в Европейския парламент и в Съвета, за да го въведат.
По какъв начин Брекзит може за окаже влияние в дългосрочен план на политическата динамика вътре в Съюза?
Аз съм по-оптимистичен по този въпрос. Ако погледнем към растежа на развития свят, за ЕС се очертават добри следващи 5 години в сравнение с Великобритания, САЩ, може би също с Китай. Вярвам, че растежът започва да се връща в ЕС, особено ако германците отпуснат малко макроикономическата политика. Испания всъщност се справя добре в момента, южна Европа е все още проблемна, но е в много по-добро състояние, отколкото беше преди три години. С ефекта на Макрон-Меркел и с още няколко символни правителствени промени може да имаме приличен растеж, който да даде малко място за дишане от популисткия натиск. Също така Тръмп се оказа катастрофален за крайно-десните в Европа, както и във Великобритания. Неговото име беше цитирано по време на разговорите с гласоподаватели по време на кампанията като пример защо да не се гласува за UKIP или Консерваторите. Затова съм оптимист, но също така и песимист, защото мисля, че се задава втори финансов крах, който ще бъде по-лош от този през 2008 г.
Втора финансова криза в какъв смисъл?
Ако имаш икономика, където лихвените проценти са нула, търсенето не расте или дори спада, когато си изгубил всичките си макроикономически инструменти, трябва да имаш съгласуван Кейнсиански отговор, което е възможно – като през 2009 година. Силно съм притеснен за Италия като държава, но също и за германските банки. Няма да е нужно много това да се превърне в спирала от италианско неизпълнение на задълженията до германски банков проблем до криза за еврозоната. Липсва потреблението, а в същото време има голям проблем на ликвидност – компаниите държат средствата си в кеш и нямат стимул да инвестират заради негативните лихвени проценти. При липсата на правителствени стимули, аз съм наистина притеснен за стабилността на финансовата система.
България е първата държава извън еврозоната, която ще поеме председателството на Съвета от 2013 г. насам. С напускането на Великобритания, блокът от държави, които не са приели еврото, ще съставлява само около 15% от общия БВП на ЕС. Как виждате Брекзит да повлияе на тази дискусия за Европа на няколко скорости?
Аз мисля, че това е бъдещето и че е неизбежно. Това ще си проличи по проблемите по границата на южното Средиземноморие, по въпроса с отбраната – където е вероятно да видим коалиция на желаещите и сътрудничество в комбинирането на защитни сили през следващите 20 години. Това е и проблем, и възможност за страна като България. Особено по въпросите за отбраната и сигурността предполагам, че ще има много повече групи на база на “засилено сътрудничество”, които ще се образуват през следващото десетилетие. Ако погледнем речта на Меркел след срещата на Г-20 с Тръмп, в която тя каза, че Европа трябва сама да се грижи за себе си, тя имаше предвид сферата на сигурността. В сферата на търговията това явление ще се забелязва по-малко, защото Митническия съюз има своя собствена логика.
В някакъв момент ще има нужда от план Маршал за Близкия изток, не само за Сирия, но и като по-всеобхватен подход срещу ислямизма. Вие със сигурност сте доста близо до този коридор между Европа и Азия. Европа не е особено успешна в това до момента, но е интересно да видим дали ще трябва да имаме партньорства между части от ЕС и зони извън ЕС, особено Турция, но за сега сме далеч от това.
Колкото до Политиката на съседство, тя е несериозна – представлява даване на пари на клиенти, които трябва да бъдат стимул за приемане на демократични и икономически промени. Дори обаче когато те не водят до това, ние продължаваме да даваме средства. Стимулите не са поставени добре и ще трябва да се преразгледат. Може би ще трябва да дойде края на сирийската гражданска война, за да може да бъде постигнато широко споразумение между Русия, САЩ и Европа.
Ако сте държава като България – за пръв път председател на Съвета, – ще ви се наложи да приоритизирате. Говорихме по няколко теми – Брекзит, многогодишната финансова рамка, Европа на няколко скорости, сигурност. Къде виждате най-голямата възможност за страна като България?
В по-голямата си част дневният ред по време на вашето председателство ще бъде диктуван от събитията, върху които имате ограничен контрол. Например, при малтийското председателство атаката в Манчестър доминираше разговорите в Съвета, който се състоя два дни по-късно. Освен това, Тръмп също диктува дневния ред. За това, независимо за какво се подготвите, може да се случи непредвидено събитие, което няма нищо общо с вашия план.
България ще има шанс да постави своите въпроси в рамките на неформален Европейски съвет. Може да звучи минималистично, но мисля, че трябва да имате една тема като приоритет, която да случи като реалистичен ориентир – нещо, което не е в дневния ред на никой друг, но което е от особена важност за развитието на ЕС. Може да бъде енергетика – това е интересна тема, защото е частично свързана със сигурност, с икономика, с регионална политика; това е развиваща се тема, която се очаква да се задържи като такава. Други теми като Брекзит или многогодишната финансова рамка така или иначе ще бъдат в дневния ред и не трябва да надценявате възможностите си за влияние. Големите страни имат техен собствен дневен ред, а и ЕК има свой подход. Мисля, че енергетика би била добра тема.