Ужасната седмица за европейските банки: откъде идват проблемите?

В началото на седмицата акциите на редица европейски банки, сред които Deutsche Bank, Credit Suisse и Unicredit, паднаха драстично. Това наложи дори Волфганг Шойбле да коментира публично, че “няма притеснения” за Deutsche Bank. В крайна сметка към края на седмицата акциите се възстановиха частично. Въпреки това, от началото на годината акциите на тези три банки са загубили почти 40% от стойността си. Общият индекс на европейските банки е надолу с 24% от 1 януари 2016 насам, като достига нивата си от средата на 2012 г., когато кризата в еврозоната беше в разгара си. Особено ударени са италианските банки (-31%) и гръцките банки (-60%), но британските, японските, а дори и американските банки са също изправени пред сериозни спадове.

Какво обеснява тези огромни загуби в сектор, който е значително по-добре капитализиран отколкото в навечерието на кризата от 2007 г.? Разбира се, от части това се дължи на познатият коктейл от макроикономически проблеми на международно ниво: ниските цени на петрола, който предизвиква сериозно забавяне в много от доскоро бързо растящите пазари, включително Бразилия и Русия; спадът в международната търговия и притесненията за деглобализация; бавният растеж, (все още) високата задлъжнялост и проблемите в развитите икономики, огромните финансови проблеми в Китай, и т.н. Всички тези притесния обаче не са нови и трудно могат да обеснят колапсът на пазарите в последните няколко седмици.

Последните негативни развития по-скоро се дължат на три други фактора. На първо място, това са отрицателните лихви на някои от големите световни централни банки. ЕЦБ например постепенно свали “лихвата” си по свръхрезервите на банките до -0.3%, като се очаква ново понижение през март, докато японската централна банка изненадващо обяви лихва от -0.1% в края на януари. Централни банки на Швейцария, Дания и Швеция също са в отрицателна територия, като Риксбанк в Швеция дори свали нивото до -0.5% в четвъртък. Целта е като цяло да се стимулира икономическата активност и кредитирането, но това има и странични ефекти върху банките. Те са притеснени, че ако прехвърлят отрицателните проценти на своите клиенти (т.е. ако сложат “данък” върху парите, държани в банката от обикновните депозанти), те ще изтеглят парите и ще ги държат в брой; от друга страна търсенето на кредитиране и лихвите по по-рисковите инструменти са на доста ниски нива и банките не могат да компенсират чрез тях. Следователно банките предпочитат да поемат “удара”, което намалява тяхната доходност и води до спад в акциите.

Вторият проблем е свързан с т.нар. “coco” облигации (“contingent convertible”). По време на кризата от 2008 г. регулаторите се страхуваха, че налагането на загуби на инвеститорите в банкови облигации ще създаде твърде големи проблеми. Затова и спасителните планове защитиха и инвеститорите в банкови облигации тогава. За да не се повтаря тази ситуация и да могат и инвеститорите да поемат част от загубите при криза, регулаторите наложиха част от облигациите да се превръщат в акции ако ситуацията на банката се влоши. Това води до спад в стойността на облигациите поради риска да бъдат превърнати в акции с несигурна доходност спрямо оригиналния инструмент. В началото на тази седмица се появиха опасения дали Deutsche Bank имат достатъчно приходи, за да покрие около 350 милиона евро coco облигации, което обеснява проблемите в тази банка.

Третият проблем е свързан с влизането в сила от 1 януари 2016 г. на нови правила за т.нар. bail-in според европейската Директива за възстановяване и преструктуриране на банки. Това е и елементът, който обеснява защо спадът е най-силен в Италия (освен Гърция, където проблемите са свързани с приложението на третия спасителен пакет). Според новите правила, разходите за банките с проблеми ще бъдат поемани първо от акционери и кредитори на банките; само когато поне 8% от общите задължения са наложени като загуби държава под формата на фонда за преструктуриране може да се намеси. Проблемът в Италия е, че около 200 милиарда евро банкови облигации са продадени на обикновени хора, които са останали с впечатлението, че имат гарантирани депозити. Когато в края на миналата година четири малки банки бяха затворени, много хора изведнъж разбраха, че техните спестявания не са защитени и някои загубиха всичките си спестявания, което доведе до самоубийството на един пенсионер. Допълнително, Италия има голяма част необслужвани заеми (около 18%). Въпреки, че те са сравнително добре провизирани, новите правила създава пречки пред възможностите на държавата да разреши проблема.

Всичките аспекти имат и ясно отражения върху българската банкова система. Може би най-притеснително е дали след като БНБ беше принудено да последва лихвения процент на ЕЦБ и да мине в отрицателна територия (-0.3% върху свръхрезервите) в края на 2015 г., това би имало подобно отражение върху приходите на банките. Отрицателните лихвени проценти у нас идват и в изключително деликатен момент в навечерието на прегледа на качеството на активите на българските банки, което ще се проведе следващите месеци. Секторът очаква висока печалба за 2015 г., което би трябвало да помогне временно, но нивото на лоши кредити остава (засега) сравнително високо на ниво от около 16%. Донякъде и по-малко развитата финансова система би трябвало да изолира частично проблемите, свързани с bail-in или coco облигации. Остават обаче притеснения, че проблеми в италианските и (в по-малка степен) гръцките банки могат да се отразят и на дейността на техните местни подразделения.

Trackbacks & Pings

Leave a Reply

Your email address will not be published.