Украйна две години по-късно
Две години след драматичните събития на киевския Майдан Украйна продължава да бъде изправена пред огромни политически и икономически проблеми. Разговор за ситуацията в страната с Красимир Янков – български журналист, живеещ в Киев.
Съвсем скоро украинският министър на икономиката Айварас Абромавичус подаде оставка. Какво означава този акт?
В частен план оставката на «внесения» от Литва министър на икономиката означава, че той не успя да наложи исканите от него реформи в повереното му министерство на икономиката, заради вкоренената корупция във ведомството. Вероятно капката, която е преляла чашата, бе полученото от Абромавичус съобщение от някой си с фамилията Пасишник, който му съобщил по Viber, че ще бъде новият му заместник министър. В съобщението си Пасишник твърди, че се е договорил с Игор Кононенко, човек номер две в президентската партия «Блок на Петър Порошенко». Това назначение по никакъв начин не е било съгласувано със самия Абромавичус и той на пресконференция изненадващо обяви оставката си и разказа тази история.
По интересно е какво се случи след пресконференцията. Кононенко веднага обвини Абромавичус, че думите му всъщност целят да прикрият слабите резултати на ведомството (за 2015 г. Украйна губи около 11% от БВП). Премиерът Арсений Яценюк свика среща на кабинета късно вечер, където според публикувани в местната преса статии, са вървели пазарлъци за оставането на останалите министри в коалицията. Няколко от тях, които по-рано бяха хвърлили оставки ги оттеглиха, и засега правителството продължава да работи.
На киевския майдан
Какви са настроенията в украинското общество две години след падането от власт на Виктор Янукович?
Падането на Янукович всъщност не беше края на проблемите на Украйна и украинците. След като той, заедно с голяма част от свитата си, позорно избяга от страната, Русия проведе спецоперация и окупира Кримския полуостров. Няколко седмици по-късно се появиха първите отряди на проруските сепаратисти, които превзеха град Словянск и изгониха украинската власт. Около 10 април 2014 г. започна т.нар. Антитерористична операция (АТО), която продължава до ден днешен в източната част на страната.
Що се отнася за украинците в Крим, а те са такива според международното право, настроенията им са предимно проруски. Новата окупационна власт обаче не се притеснява да преследва малкото дръзнали да изявят своето недоволство. След като в първите дни и седмици след анексията бяха изгонени мнозинството проукраински активисти, като например местните организатори на Евромайдана, днес репресиите се стоварват на гърба на кримските татари. Лидерите им Рефат Чубаров и Мустафа Джемилев нямат право да посещават Крим. Случаите на изчезнали активисти не са разследвани. Често срещана картина са обиските за «екстремистка» литература или по сигнал за съхранение на оръжие в местата с компактно население на кримски татари. В момента основната им дейност е насочена към привличане на международно внимание към проблемите им. Наскоро започналата специална мониторингова мисия за човешките права на Съвета на Европа е добър ход в тази насока.
В Донбас настроенията са разделени. В контролираните от сепаратистите територии е на практика невъзможно да бъдат срещнати проукраински мнения, защото службите за сигурност управляват региона с железна ръка. Интересна подробност е наказателният кодекс на Донецката народна република, който е основан на този на СССР от 1961 г., и в него е предвидено смъртното наказание като висша мярка. Няколко украински военни, пленени от сепаратистите, са обвинявани от т.нар. съдилища (които не отговарят на никакви стандарти) именно в такива престъпления и могат да бъдат екзекутирани.
В контролираната от Киев част на Донбас властите поне имат международна легитимност. В същото време съществуват немалко случаи, в които хора с проруски симпатии се оплакват от репресии от страна на т.нар. доброволчески батальони и служби за сигурност.
В останалата, незасегната от конфликта част на страната, основният проблем на хората е икономиката. Националната валута гривна губи повече от 50% от стойността си спрямо щатския долар и наложеното от Русия ембарго на украински стоки още повече затруднява местните производители, в допълнение на загубените 4-6% от БВП заради блокираният достъп до тежките металургични предприятия в Донбас. Може да бъде проследено увеличение на престъпленията от общ характер като кражбите на коли и разбити апартаменти. Много от тези деяния се извършват с помощта на автоматично оръжие или пък гранати, които получиха по-широко разпространение в украинското общество заради лесната им достъпнос в зоната на АТО. Това е и едно от големите неизказани притеснения, което тегне над обществото – какво ще стане, когато обеднялото население реши да потърси сметка от властите и бъде подкрепено от войниците, недоволни от своето командване и обвиняващи го за военните загуби?
Кои са успехите и кои неуспехите в процеса на европеизация в Украйна?
Неуспехите със сигурност са повече от успехите, но трябва да имаме предвид, че говорим за страна в състояние на де факто военен конфликт, дълбоко вкоренена корупция във всички сфери на обществения живот, бързосвиваща се икономика, и постоянната заплаха, че Русия може да използва някой от лостовете си за влияние срещу Украйна, ако Киев реши да крачи с по-бързи стъпки към Европейския съюз.
В същото време е необходимо да се отбележи, че постигнатият прогрес в областта на държавните поръчки е удивителен и далеч изпреварва системата в България, например. Благодарение на усилията на Абромавичус в момента всички държавни поръчки са подложени на изключително обществено внимание и всеки желаещ може да наблюдава за процеса онлайн чрез видеокамери. Друг плюс е постепенната хармонизация на местното законодателство с европейските стандарти. Така например през ноември 2014 г. бяха приети антидискриминационни поправки в трудовия кодекс, които забраняват дискриминацията срещу хора с различна сексуална ориентация. Под влиянието на Михаил Саакашвили, губернатор на Одеса, сериозни стъпки се правят за прочистването на Одеското пристанище, едно от най-големите в Европа и източник на огромна корупция. В същото време, Украйна вече е почти изцяло независима от руския газ, след като успя да договори реверсивни доставки от европейски държави.