Триумф на популистите в Европа?
Copyright: Daily Mail
На 15 март в Европа начева важна година на избори. Първо Холандия, след това президентският вот във Франция април-май, а наесен и вот а Бундестаг в Германия. По всичко изглежда, че в Холандия начело ще излезе Партията на свободата на Херт Вилдерс. Очаква се той да спечели поне 32 места от общо 150 в долната камара на парламента. Най-вероятно ще последват коментари, че – ето – и контнентална Европа е залята от същата вълна, която доведе на власт Доналд Тръмп в САЩ и наклони везните в полза на Брекзит във Великобритания. Възход на политическите играчи, които атакуват установените елити и Европейския съюз (ЕС), използвайки страховете на избирателите във връзка с миграцията, исляма и тероризма (три теми, които популистите неразривно оплитат една в друга) Изгледите Марин Льо Пен да спечели най-силен резултат на първия тур във Франция също ще сочат към подобен извод. Много анализатори ще подчертаят и успехите на Алтернатива за Германия (АФД).
Триумфът на антисистемните сили може обаче да се окаже ефимерен. В Холандия Вилдерс ще трябва да намери поне още три партии, за да състави кабинет. Едва ли ще му е лесно, имайки предвид декларациите на останалите политически сили, че не биха се коалирали с Партията на свободата. Разбира се, завои винаги са възможни – както добре знаем в България. Но дори и да се сформира такава коалиция, а Вилдерс да заеме премиерския пост, нейните шансове да оцелее едва ли биха били твърде големи.
Във Франция основната драма е кой ще се изправи срещу Льо Пен на втория тур. Твърде вероятно е да се повтори сценарият от 2002 г., когато Льо Пен –Баща загуби от Жак Ширак, когото подкрепиха (с отвращание) голяма част от левите гласоподаватели. Засега изгледите са в ролята на Ширак да влезе Еманюел Макрон, бивш министър на икономиката и лидер на новооснованата партия En Marche! (Напред!). Разбира се, това са само предположения.
АФД може и да разшири влиянието си на предстоящите избори и може да се окаже трета политическа сила. Най-вероятният ефект от подобно развитие е, че сега управляващите партии (ХДС и СДП) ще възобновят голямата коалиция. Изборът на Франк-Валтер Щайнмайер, досегашен външен министър от квотата на СДП, миналата неделя, с подкрепата на Меркел може да бъде разчетено като заявка в тази посока. В известен смисъл това е изгоден вариант и за популистите. Когато партиите на статуквото се сдружат, те не са изправени пред предизвикателството да поемат управленческа отговорност. Много по-лесно и удобно е да си в опозиция на “политическия картел” във властта и да печелиш евтина популярност сред своя електорат.
Какъвто и да бъде изходът в тези три предстоящи състезания ще бъде предопределен както от нагласите на избирателите, така и от изборните правила. Както в САЩ , пряката причина за победата на Тръмп се оказа наличието на т.нар. “избирателен колеж”, при който на практика гласовете от различните щати имат различна тежест, така избирателните системи в европейските страни ще имат отражение върху крайния резултат. Пропорционалната избирателна система в Холандия ще се окаже спирачка пред Вилдерс. По същия начин: правилото за втори тур във Франция е проблем за Льо Пен. Дори си струва да се замислим какво щеше да стане в САЩ миналия ноември, ако президентската надпревара се развиваше по френския модел.
С две думи — безспорно ни очаква драма от европейски мащаб, която при това има важно значение и за България. Но т.нар. “пролет на националистите”, за която мечтаят някои (в това число главният стратег на Тръмп Стивън Банън, чийто сайт Breitbart, вече има подразделения в няколко европейски страни), току-виж не се състои.