Сърбия в НАТО?

Не, не сте прочели погрешно. Сърбия се приближава все повече до Североатлантическия пакт. На 12 февруари Скупщината ратифицира споразумение за сътрудничество в областта на логистичната поддръжка, а миналата седмица президентът Томислав Николич приподписа ратификационния закон. Споразумението улеснява участието на сръбски военни части в многонационални мисии под егидата на Партньорство за мир. Политически то е ясен знак за обръщането на Белград към Запада. Този ход съвсем не е неочакван. Още в началото на миналата година Сърбия сключи Индивидуален план за партньорство с НАТО.  Тъй като сръбските власти не вдигнаха много шум покрай това решение, то остана малко встрани от новинарския поток. Много повече внимание се отдели на инициативите за военно сътрудничество с Русия. Например участието на сръбски военни в учението “Славянско братство” през 2015 г. заедно с руската армия (участваха и подразделения от Беларус). Също така се обсъждаха и преговорите между Русия и Сърбия за покупка на въоръжение (напр. хеликоптери, бронетранспортьори), по време на визитата на премиера Александър Вучич в Москва миналия октомври. Но същевременно Вучич успя да посети два пъти Вашингтон, като последния път се срещна и с вицепрезидента Джо Байдън – човека в администрацията на Обама, който отоговаря за Балканите. Според запознати във Вашингтон отношенията между САЩ и Сърбия са отлични. Въпреки критиките спрямо вътрешната политика на Вучич на него се гледа като на сериозен и отговорен външнополитически партньор. Сърбия участва редовно в учения на НАТО, а нейните военни гледат на сътрудничеството като  начин за модерницизиране на въоръжените сили и професионално израстване.

Най-вероятно и сръбският премиер е разочарован от флирта с Москва. Сърбия не участва санкциите срещу Руската федерация, стреми се да поддържа политически, икономически връзки, сътрудничи си дори и в чувствителната сфера на отбраната. Но така чаканите руски инвестиции и икономически отстъпки не се реализираха. Нито големите газови проекти като “Южен поток” или “Тесла” (продължението на “Турски поток”), нито пари в задлъжнелите предприятия с държавно участие. На думи Сърбия е близък съюзник на Москва в региона, но под повърхността тлее напрежение.

По всичко обаче изглежда, че Русия не е склонна да предприеме ответни действия или дори да повиши тон.  Говорителката на руското МВнР Мария Захарова отбеляза  миналата седмица, че НАТО има интерес да привлече колкото се може повече страни в своята сфера на влияние, но Вучич неотменно стои на позицията, че Сърбия трябва да запази неутралния си статут (обявен през 2007 г.).  Разбира се, в събота по улиците на Белград излязоха демонстранти с руски знамена и портрети на Путин, които медиите в Москва отразиха, както се полага.  Захарова дори посочи, че Сърбия претърпяла “особено унижение”.

Подобно говорорене не бива да ни заблуждава. В Русия са наясно, че протестите против НАТО  едва ли ще разклатят Вучич и неговата Сръбска народна партия. През януари премиерът обяви, че тази година ще се проведат извънредни парламентарни избори (датата ще избере той, несъмнено).  Фактът, че именно в такъв момент е готов да направи стъпка към задълбочаване на връзките с НАТО, говори колко сигурен се чувства Вучич.