Ще отпаднат ли санкциите срещу Русия?

Основна новина в световния печат днес е съобщението, че Иран е готов да поръча над сто самолета Airbus. Най-вероятно сделката ще бъде финализирана по време на предстоящото посещение на президента Хасан Рухани в Париж и Рим. Отпадането на санкциите, наложени на Ислямската република, вече дава конкретни икономически резултати – поне за западния бизнес. Големи енергийни компании от Европа се готвят да навлязат на иранския пазар, за да подпомогнат с инвестиции и технологии за съживяването на добива и износа на суров петрол. Разбира се, положителният ефект за иранската икономика, изпаднала в рецесия последните пет години, ще се усети едва след време. Но ползите от ядрената сделка, постигната миналата година между Техеран и Групата 5+1 (постоянните членки на Съвета за сигурност на ООН и Германия), са вече налице.

Дошло ли е времето да отпаднат и западните санкции срещу Русия? На Световния икономически форум в Давос Джон Кери отбеляза, че вижда възможност това да се случи в близките месеци. Френският министър на икономиката Емануел Макрон, който е в Москва за участие в заседанието на руско-френската смесена комисия по въпросите на икономиката, финансите и търговията, е заявил, че отмяната на наказателните мерки до лятото на тази година е “споделена цел” и за руската страна, и за западните партньори.

N4

Нормандската четворка

Очевидно е, че сближението на позициите между Русия и Запада във връзка с войната в Сирия дава резултат. Ангажирането на Путин в процеса на преговори относно намирането на политическа формула за прекратяване на гражданската война и евентуален преход към широка коалиция в Дамаск има основна роля. Дали западните лидери вярват, че руският президент има желание и възможност да повлияе на Асад? Едва ли. Дори Путин да е готов да пожертва сирийския си съюзник, по всичко изглежда, че режимът в Дамаск няма да му позволи. Асад умело използва руската военна интервенция да укрепи позициите си, но не е склонен да прави отстъпки. Информацията, която изтече по медиите, че сирийският лидер е отхвърлил предложението да подаде оставка, дадено му от специалния пратеник на Путин ген. Игор Сергун (шеф на ГРУ, вече покойник), дава ясен знак.

Но дори да има пробив в Сирия (малко вероятно), санкциите ще отпаднат, само ако има напредък в Украйна. Прилагането на споразуменията Минск-2 е твърдо условие, от което на Запада няма как да отстъпи. Това проличава в изказванията както на Кери, така и на Макрон. За съжаление процесът обаче буксува вече почти цяла година. В самообявилите се Донецка и Луганска народни републики не са проведени нови избори. Констутуционните реформи в Украйна също не напредват. Съответният текст на Минск-2 е неясен (неслучайно) и може да се интерпретира по много начини: от пълно федерализиране на държавата до административна децентрализация. Киев и сепаратистите си разменят обвинения кой е виновен за липсата на напредък по имплементацията на мирния план, договорен от т.нар. Нормандска четворка (Русия, Украйна, Германия и Франция).

Пределно ясно е, че от Путин зависи дали Минск-2 има шанс. Единствено той има влияние върху лидерите на ДНР и ЛНР. От него зависи дали измененията в украинската конституция ще бъдат приети като достатъчни за изпълнението на условията по споразумението.

По всичко личи, че Кремъл е готов да се ангажира с разрешаването на проблема с Донбас. Телефонният разговор между Путин и Обама на 14 януари е бил посветен именно на този въпрос. На следващия ден Виктория Нюланд, помощник държавен секретар на САЩ, се срещна в Калининград с Владимир Сурков, един от най-приближените хора на Путин. Назначението на Борис Гризлов (постоянен член на Съвета за сигурност на Руската федерация) за представител към контактната група по прилагането на Минск-2 е също важен знак.

Защо Путин е все по-сговорчив? Поради дълбоката икономическа криза, в която е изпаднала Русия. Взети заедно рекордно ниските цени на суровия петрол и западните санкции нанасят големи щети. Рублата поевтиня два и половина пъти спрямо долара от 2014 г. насам и в момента се търгува на нива от 80 за 1 щ.д. Както посочва известният руски икономист Сергей Гуриев в днешния брой на Financial Times, Руската централна банка се справя добре с управлението на валутния резерв, но не може да овладее инфлацията, която се очаква да достигне 15%. Налагат се актуализация на бюджета и рязане на разходи. Това неминуемо ще доведе до обществено недоволство, дори и да не разклати сериозно авторитета на Путин. Някои интерпретират многохилядния митинг в Грозни, свикан в подкрепа на Кремъл, именно като послание от страна на Рамзан Кадиров към централната власт, че всяко спиране на субсидиите ще доведе до политически сътресения. С други думи, Путин има достатъчно основания да търси сделка със Запада точно сега.

Накрая една уговорка – дори да се стигне до цялостно решение по Донбас, отмяната на санкциите ще е само частична. Най-вероятно поне САЩ ще запазят част от първоначалните ограничения, наложени след анексията на Крим през март 2014 г. Развръзката е все още далеч.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published.