Сделка или не – за кариерата на Камерън

© Daily Telegraph

Едва ли има някой, който би искал да бъде на мястото на Дейвид Камерън.

След дни преговори с председателите на Европейската комисия и Европейския съвет Жан-Клод Юнкер и Доналд Туск, британският премиер прие компромисното предложение по въпроса за осигурителните права на гражданите на ЕС, работещи в Обединеното кралство. Вместо искането му за четиригодишен срок, преди който плащащите осигуровки да нямат право на социалните обезщетения (напр. помощи за безработица), той се съгласи да бъде въведена механизъм за “аварийна спирачка”. Става дума за процедура, по силата на която Великобритания ще трябва да доказва, че натискът върху осигурителните фондове е твърде сериозен, и да търси одоборението на останалите страни-членки за налагане на ограничения.

За Брюксел този вариант е изгоден. Ако Европейският съвет на 18-9 февруари одобри сделката, тя може да се облече в правна форма, без да се ревизират учредителните договори на ЕС. Съответно няма да се стигне до референдуми за ратификация в някои страни-членки, което неминуемо поражда риск в един и без това труден момент за Евросъюза. Самият Туск преди време нарече идеята за промяна на договорите “мисия невъзможна”. През изминалата година Ангела Меркел смекчи позицията си и заяви, че договорите могат да бъдат изменени, ако това се налага за оставането на Великобритания в ЕС. Но това становище е по-скоро тактически ход и жест към Камерън, предприет с пълното съзнание, че Германия няма как да задейства едностранно мащабен процес по преразглеждане на правните основи на Евросъюза.

На второ място Юнкер и Туск са със сигурност доволни, че компромисната формула не е в пълен разрез с правилата за свободно движение в рамките на Единния пазар на ЕС. Четиригодишната бариера би била дискриминационна мярка, която напълно обезмисля интеграцията на трудовите пазари. Все едно на британските инвестиционни банки или консултантски фирми, опериращи в ЕС да бъде налаган извънреден данък, за да не създават политически проблеми в други страни-членки. Неслучайно искането на Камерън е неприемливо за много държави в ЕС.

Въпросът е какво печели от компромиса самият Камерън. Според него сделката с Брюксел е път към “съществени реформи” в ЕС. В идните месеци ще му се налага да повтаря непрекъснато това послание. Референдумът за британското членство ще е съвсем скоро – през юни. Камерън ще трябва да води кампания за оставане въз основа на съвсем скромна ревизия на правилата. Освен “аварийната спирачка” Обединеното кралство ще получи ред символични отсъпки като например изключение от ангажимента за създаване на “все по-тесен съюз” или пък гаранции, че страните извън Еврозоната не са пренебрегнати в процеса на взимането на решения относно Единния пазар на ЕС. Евроскептиците няма да приемат по никакъв начин доводите на Камерън, че Великобритания е извоювала реална победа в Брюксел и интересите й са защитени. Кампанията за излизане от Евросъюза ще набира сила, а британският премиер ще води битка срещу значителна част от Консервативната партия. През септември миналата година Камарата на общините гласува, че членовете на правителството могат да участват в кампанията – загуба за Камерън.

Дори и да спечели вота през юни (дано това да стане!), Камерън е на кръстопът. Сблъсъкът му със собствената му партия може да му струва лидерския пост, особено ако разликата между гласувалите за оставане и за напусане е много малка. Отдавна са ясни и претендентите – канцлерът Джордж Озбърн, кметът на Лондон Борис Джонсън, държавния секретар по вътрешни работи Тереза Мей. Референдумът ще реши и кой ще е следващия британски премиер.