Решения за кризата с мигрантите

Някои от читателите на този блог сигурно са минавали по улица “Сехово” в столичния Гевгелийски квартал. Едва ли мнозина от тях обаче ще направят връзката с това македонско село, от което след 1913 г. в България се стичат огромен брой бежанци, и днешната миграционна криза по границите на Евросъюза. Именно в Сехово (преуменувано през 1928 г. на Идомени) се помещава един от големите лагери близост до ГКПП Евзони (някогашното Мачуково) между Гърция и Република Македония. Лагерът с капацитет от около 1000 души в момента е приютил поне шест-седем пъти повече хора. Причината е, че македонските власти пропускат само ограничен брой мигранти на ден. Скопие спазва договорката на неотдавнашната среща във Виена между Австрия и страните от т.нар. Балкански маршрут.  Идеята е проблемът с мигрантите да бъде почти изцяло оставен в ръцете на Гърция, като Западните Балкани поемат ролята на буфер.  Резултатът обаче е само задълбочаване на хуманитарната криза. Вчера македонската полиция отблъсна масов опит за щурм на границата.  На първа страница във Financial Times днес са поместени шокиращи образи на жени и деца, поразени от сълзотворен газ.

Идомени/Сехово днес. (източник AFP)

        Идомени/Сехово днес (източник AFP)

Превръщането на Гърция в огромен концентрационен лагер за мигранти – към днешна дата броят им е 20 000 – няма как да проработи.  На първо място едва ли може да се очаква, че Македония или Сърбия ще успеят да възпират безкрайно дълго търсещите убежище в ЕС.  В настоящия момент и правителството на Ципрас няма особен интерес да си сътрудничи с останалите страни-членки,  които предпочитат да локализират кризата на гръцка територия. Ако всичко продължава по сегашния начин, катастрофата ще е всеобща – и за Гърция, и за ЕС.  Ще спечелят само трафикантите на хора — всяко затягане на граничния режим вдига техните такси.

Отговорът може да бъде само един – изработване на колективен механизъм за даване на убежище на хората, които имат основание да получат бежански статут.  Разглеждането на молбите трябва да става още в Турция, а одобрените да имат възможност да преминат в ЕС без да рискуват живота си в надувни лодки в Егейско море.  Оттам насетне страните-членки на Евросъюза трябва да приемат квоти – в съгласие с решението, взето още миналата година. (За съжаление към днешна дата това се е случило с едва 600 от общо 160 000 бежанци).  Но както посочват анализаторите на Европейската инициатива за стабилност, бежанците трябва да се разселват директно от Турция — не от Гърция или Италия.

Този месец може да се окаже решаващ. На 7 март предстoи среща на високо равнище с Турция, на 18 март – заседание на Съвета на ЕС.

Анкара трябва да е част от общия подход, но на европейските лидери ще им е трудно да убедят турските власти да приемат обратно мигранти от Гърция, чиито молби за убежище да се разглеждат на тяхна територия.  Преди да поеме ангажимент (и да започне да прилага споразумението за реадмисия, подписано с ЕС) Турция иска твърди гаранции, че нейните граждани ще могат да пътуват без визи в Шенгенското пространство.  (вж. интервюто на турския посланик към Евросъюза Селим Йенел).  Анкара има козове и няма да приеме току-тъй ролята на европейски граничар (точно както и Гърция).  Помощта от 3 млрд. евро, отпусната от ЕС на Турция миналия ноември, са необходимо, но недостатъчно условие за постигането на сделка.

Още по-трудно може да се окаже намирането на компромис на 18-9 март. Ангела Меркел ще направи всичко по силите си да убеди страните от Централна Европа да смекчат позициите си, но те няма да отстъпят лесно за квотите.  (Унгария вече обяви, че ще проведе референдум за квотите.   Едва ли има място за съмнение какъв ще е резултатът.) Няма да се изненадам, ако в един момент дискусията опре до фондовете от Брюксел и паричните трансфери от Германия към страни като Полша, Словакия или Унгария.  Твърдия тон ще помогне на Меркел.  Тя може и да е критикувана от мнозина във Федералната република за решението да отвори широко вратите за мигранти, но позицията й, че бремето трябва да е споделено от всички в Европа.  Неотдавнашното интервю на канцлера за телевизия АРД показва решимост, но битката няма да е лесна.

 

Trackbacks & Pings

Leave a Reply

Your email address will not be published.