Невъзможната трилема на МВФ, ЕС и Гърция и идващото горещо лято
В началото на този уикенд Wikileaks пуснаха неочаквано документ, който представлява транскрипт от разговор между настоящия директо на Европейския департамент на МВФ (и бивш ръководител на първата мисия на “тройката” институции – ЕС, ЕЦБ и МВФ – в Гърция) Пол Томсен и настоящия представител на МВФ в Гърция Делия Велкулеску. Целият разговор заслужава прочитане, защото илюстрира много интересно динамиката между основните играчи (МВФ, Германия и Гърция). Основният момент е желанието на МВФ да накара Меркел да избере дали Фондът да участва в новия спасителен пакет, което вероятно ще стане в контескта на разгаряща се бежанска криза и точно около референдума във Великобритания.
Тази информация трябва да се разглежда в контекста на решенията взети през турбулентния юли 2015 г. Тогава в крайна сметка Гърция прие трети “спасителен” пакет срещу обещанието да бъде обсъдена възможността за значително намаление на гръцкия дълг. Това трябва да стане в някакъв момент това лято, сред което МВФ ще реши дали да продължи да участва в програмата. В разгара на кризата от лятото на 2015 МВФ ясно обяви, че ще продължи да участва само и единствено при значително намаление на дълга на Гърция. Тази позиция отразява до голяма степен консенсуса на икомномистите и анализаторите, за които е ясно, че страната няма реалистичен шанс да изплати напълно настоящите си дългове. Имайки предвид обаче, че в момента Гърция има практическо само публични кредитори (най-вече правителствата на други страни от ЕС) това ще доведе до директни загуби и съответените политически проблеми за Германия и други страни от ЕС.
Това води и до невъзможната трилема, която ще трябва да се разреши това лято – и която не е фундаментално различна от тази от миналата година. Първо, МВФ ще участва само при съгласие за намаляване на дълга на Гърция. Второ, Бундестага ще разреши участие на Германия в новата програма само при наличието на МВФ, но не може да се съгласи политически на намаляване на дълга на Гърция. Трето, Гърция естествено иска намаляване на дълга, но не иска участието на МВФ в новата програма и предпочита да преговаря само с ЕС. Към момента (както и в последната година и половина) съчетаването на тези три позиции по начин, който води до реална сделка изглежда мисия невъзможна. В основата на проблема е, че Германия няма доверие на Европейската комисия да наблюдава и изисква тежки решения от една от нейните страни-членки под натиска от друга такава (и вероятно с право, но това е отделна тема и дискусия), но не е готова да приеме исканията на МВФ.
Source: hellenicinsider.com
Най-парадоксална обаче изглежда на пръв поглед позицията на Гърция. Имайки предвид, че МВФ настоява за по-малко съкращения на разходите и намаление на дълга, Ципрас би трябвало да вижда Фонда като свой съюзник, а не като враг – изключването на МВФ от преговорите ще доведе без съмнение до по-лоша сделка за Атина. Ципрас обаче изглежда разчита, че вероятността тази по-лоша сделка да бъде реално приложена е доста по-малка отколкото по-добра сделка с МВФ, при която ще има по-малко място за политически преговори. Не е изключено и той да разчита все още на някаква възможна политическа сделка, която да обвързва бежанската криза с финансовата ситуация на Гърция, въпреки че към момента двата проблема по-скоро се задълбочават един друг вместо да представят възможности за креативна диплоамция.
До голяма степен всичко това се знаеше и преди публикацията на Уикилийкс, която добавя само някои нови щрихи и детайли. Основната “новина” обаче е оправданото усещане на МВФ на база опита от предишните 6 години, че ЕС ще вземе решение за гръцкия дълг само и единствено под заплахата от непосредствена опасност. С оглед на вероятността на засилването на бежанския поток с идването на лятото (а и ниската вероятност за реално приложение на сделката с Турция) и референдума за членството на Великобритания в ЕС през юни, това едва ли ще стане преди Гърция да е изправена пред нов риск от неплащането на следващия голям транш през юли. Докато миналата година в крайна сметка се постигна някаква сделка, в момента ключови играчи като Меркел и Ципрас изглежда по различни причини имат много по-малко политическо място за маневриране. Ако към това добавим и потенциално негативно развития в някоя от другите кризи, пред които е изправен ЕС, тогава рискът от завръщане на финансовата криза в еврозоната се покачва значително.
След драмата на миналото лято темата за дълга на Гърция изпадна от дневния ред, но би било наивно да очакваме, че няма риск тя да се завърне и да забърка “перфектна буря” през юни-юли заедно с бежанската криза или “британския проблем”. И трите кризи имат директно отражение върху страната ни, като си заслужава да се припомни, че четвъртата най-голяма банка днес е гръцка. Миналата година БНБ направи необходимото да предотврати сериозни трусове, но изглежда това лято също ще бъде горещо.