Изборите в Германия – и след това

Изненади не се очакват. По всичко личи, че изборите за Бундестаг на 24 септември ще доведат до трети мандат на Ангела Меркел като канцлер. Телевизионният дебат от 3 септември с лидера на Социалдемократическата партия (СПД) Мартин Шулц само затвърди сериозната преднина сред гласоподавателите на Християндемократическия съюз (ХДС). Най-вероятно в Германия ще дойде на власт отново коалиционно управление. Ако набере достатъчно гласове, ХДС ще може да направи правителство с Партията на свободните демократи. Ако процентите не достигнат, то ни очаква повторение на голямата коалиция.

Какво следва за Европа? След като Франция избра за президент Еманюел Макрон, а в Германия идва нов кабинет с препотвърден политически мандат, дали най-сетне е дошъл моментът за нови стъпки и инициативи в Брюксел, за довършване на институционалните реформи в еврозоната и дори създаване на Икономически съюз? От от 2010-1 г. малко или много е ясно какво трябва да се направи за трайно решение на проблемите, предизвикали кризата в еврозоната. Страните от т.нар. периферия провеждат структурни и фискални реформи, за да засилят конкурентоспособността на своите икономики. В замяна на това Германия приема да делегира повече правомощия в сферата на икономическата политика на ЕС (например създаването на отделен бюджет на еврозоната, а защо не и общ дългов инструмент), а също така да даде “развърже кесията” и да стимулира вноса от другите части на еврозоната чрез повишено потребление и публични инвестиции. Франция, въпреки че далеч не е в положението на Гърция или други страни от периферията, преживели фискални и/или банкови кризи, е важна част от бъдещата сделка. Реформите в пазара на труда, които са предмет на дискусия дълги години, а днес са поставени отното на дневен ред от Макрон, са предусловие за бъдеща сделка с Германия.

Дали всичко това ще се случи е твърде рано да се каже. Има прекалено много препятствия. На първо място, няма гаранции, че Макрон ще съумее да преодолеят съпротивата срещу преобразуванията в пазара на труда от страна на различни сили във френското общество, не на последно място на синдикатите. През юли-август президентът успя да прокара поправките в трудовия кодекс през двете камари на френския парламент, но истинската битка предстои. И двамата му предшественици – Никола Саркози и Франсоа Оланд – бяха принудени да отстъпят пред обществения натиск и да изоставят реформите на трудовото законодателство.

Другата неизвестна, както ни напомня Волфганг Мюнхау в колонката си на страниците на Financial Times е бъдещия състав на немското правителство. Ако Свободните демократи влязат във властта, Берлин едва ли ще даде зелена светлина за по-мащабни стъпки към изграждането на механизъм за преразпределение на пари на европейско ниво. ФДП ще се окаже съюзник на Волфганг Шойбле (ако той стане отново финансов министър), а от това следва, че акцентът ще е изцяло върху това доколко страните от периферията изпълняват поетите ангажименти, а не как Германия може да им окаже помощ. Ако на изборите се окаже, че ХДС и СДП все пак губят гласове към евроскептични партии от крайната левица и десница, то Меркел и Шулц (като партньори в бъдеща голяма коалиция) ще действат мого внимателно в Брюксел и няма да се решат лесно на радикални промени в еврозоната.

Това не значи, че няма да има напредък към укрепване на единната валута. Например постът на председателстващия съвета на финансовите министри на еврозоната може би ще се преобразува в постоянен. Т.е. няма да имаме общ финансов министър, както предлагат мнозина, но еврото ще има свое лице. Франция и Германия може би ще обединят финансови ресурси в нещо като бюджет на еврозоната. Без да се стига до издаването на общи държавни ценни книжа (заявена цел на Мaкрон, от която той напоследък се отказа), все пак ще се прокара ясна граница между ядрото на ЕС и тези страни, които са избрали или са принудени да останат извън валутния съюз. Европейският валутен механизъм също ще продължи да играе централна роля като финансов спасителен пояс за страните в беда, но изгледите той да се преобразува от междудържавен в наднационален орган (отчитащ се на Европейския парламент).

Задълбочаването на интеграцията в еврозоната означава и нарастване на дистанцията между България и ядрото на ЕС. От ключов национален интерес е българското правителство всячески да лобира за включването ни в т.нар. ЕРМ2, което е подготвителния етап за пълното присъединяване към еврозоната. При скорошното си посещение у нас Еманюел Макрон беше уклончив по въпроса кога ще влезем в чакалнята на общата валута. Това обаче не трябва да обезкуражава българските управленци и дипломати. Колкото по-често задават същия въпрос, толкова по-добре.