Гост-автор: Гергана Янкова-Димова за #Брекзит

Гергана Янкова-Димова е независим анализтор и специалист по международни отношения, доктор по политически науки от Харвард.

Дъждът спря в североизточен Лондон и към 10.20 сутринта (местно време), когато вече имаше необичайно много хора в избирателната секция в училището на нашата улица – много повече от избирателите на парламентарните избори миналия месец. Видях баба и дядо хванати под ръка, индийците в национални одежди, които живеят в оргомната резиденция отсреща, както и майките с децата, които днес не са на училище. Прогнозите сочат, че ако дъждът спре, Кралството ще остане в ЕС. Колко прозаично – съдбата на демокрацията на цял един континент, градена със дипломатияески споразумения и отстоявана във войни, зависи от няколко облака!

Независимо от изхода на референдума, самият факт на провеждането му може да даде нов живот на демокрацията, защото той постави три въпроса на дневен ред. Първо, има ли зависимост между неудовлетвореността от живота в Англия и членството на Англия в ЕС, или всъщност причините трябва да се търсят в социалната и фискална политика на правителството? Второ, има ли пряка връзка между имигрантите и националната сигурност, или всъщност причините трябва да се търсят в геополтическите действия на страната в Сирия и Близкия Изток? Как точно да се разграничат „добрите” от „лошите” имигранти? Ще изхвърли ли Англия „бебето заедно с водата”, т.е. интелигентните, мотивираните и енергичните новодошли заедно с опасните и индоктринираните социопати? Не трябва ли да се търси разковничето на проблема в напредничеви решения за гетата? Трето, какво прави една демокрация „ексклузивна”- това, че страни от другите демокрации или това, че съумява да осигури мир и икономически комфорт на малцинствата? Високомерието или великодушието са мерило за успешна демокрация?

Дебатът, който референдумът провокира, спомогна да бъдат изказани, проверени и отхвърляни много съмнения, които от години подриват легитимността на ЕС. Самото провеждане на доста емоционалния публичен дискурс даде възможност да се отприщят и маркират границите на фрустрацията на едно общество. Във процедурата на и изборите и референдума се зараждат и изграждат „изискванията за представителност” (Saward 2010, Naesstroem 2006). Тази гледна точка поставя във фокус публичния дебат, който предшества самият акт на пускане на бюлетината, защото той изказва и систематизира много латентни проблеми (Urbinati 2014). Европейският съюз има нужда от процедурна решителност, която да се противопостави на моралната разколебаност (Rosanvallon 2014).

Нo нека не забравяме, че изборите по европейските въпроси всъщност са израз на публичното мнение по националните въпроси (Hobolt 2011). ЕС е удобна изкупителна жертва за стагнацията в Кралството, но колко дълго може да бъде поддържан този мит? Консерваторите спечелиха изборите миналата година и с предложението за референдума, парламентът го удобри единодушно, а сега почти всички партии са против излизането, включително и Консерваторите, които са разиденени. Освен да спечелиш изборите, какъв е смисълът да налагаш референдум, който искаш да не донесе никаква промяна? Обществото получи своя дебат, Европейският съюз, по един или друг начин ще получи „изискванията за представителност”, а какво ще получат политиците, които спекулират с политика?

Trackbacks & Pings

Leave a Reply

Your email address will not be published.