Френските избори и България: Все по-близо до Европа на няколко скорости
В неделя във Франция предстои първият тур на вътрешните избори в дясно-центристката партия на “Републиканците” (доскоро по-известни като UMP), преди реалния сблъсък на изборите през май 2017 г. Реториката в кампанията обаче би трябвало да е притеснителна за България дори отвъд (все още сравнително малкия) шанс Марин льо Пен да спечели, тъй като сред всички останали кандидати се оформя консенсус за ‘Европа на няколко скорости’. Това ще засили тенденциите на фрагментация след Брекзит, описани в наш доклад през юли, което от своя страна ще постави още по-силно значителни въпроси пред България.
С оглед изключително ниския рейтинг на действащия президент Франсоа Оланд (само 4 % одобрение), много очакват основният сблъсък през май да е именно между “Републиканците” и “Националния фронт” (ФН) на Марин льо Пен. След Брекзит и избирането на Тръмп, има известно чувство, че Франция може да е следващото ‘домино’, което да падне (ако Италия не я изпревари след референдума на 4-ти декември и продължаващата банкова криза).
Изборите на Франция ще се отразят директно и върху България през ефекта им върху ЕС. Той ще бъде най-директен и негативен при победа на Марин льо Пен през май. Нейната ‘суверенистична’ линия постепенно доведе до обещанието за референдум за излизане от ЕС в случай, че спечели изборите – директно копиране на тактиката на Камерън във Великобритания. Допълнително тя все по-често защитава и възстановяването на “паричен суверенитет” с връщането на франка във Франция.
Излизането на Франция от ЕС, или дори ‘само’ от еврозоната, ще доведе до разпадане на основните институции на ЕС. Затова и изборът на Марин льо Пен като президент в едната от страните в ключовата френско-немската двойка, която е основният двигател на европейската интеграция, ще доведе до колапс на европейския проект.
Засега победа на ФН обаче изглежда малко вероятна въпреки тенденциите в други страни. В момента е почти сигурно, че с около 25 % льо Пен ще се класира на втори тур на президентските избори – шокиращо за френската система, но много далеч от прецедент. Все пак именно баща й, Жан-Мари льо Пен успя да шокира всички още през 2002 г., когато изпревари лидерът на левицата, но в крайна сметка беше пометен на втори тур от Жак Ширак благодрение на мобилизацията срещу ФН.
Подобна беше динамиката и доста по-скоро на местните избори през 2015 г.: след като водеше в шест (от общо 13) региона на първи тур, ФН не успя да спечели в крайна сметка нито един регион. С други думи, ФН не е нов антисистемен играч въпреки сериозното им ре-брандиране в последните години, а част от политическия пейзаж и културата на гласуване във Франция от десетилетия.
Източник: Reuters AFP Getty
Затова е редно да обърнем и сериозно внимание на ‘системните’ играчи във Франция и техните позиции за Европа. Макар и да не са толкова ярки като последствия за ЕС, техните визии също крият сериозни рискове за България. Смятаният за основен кандидат за номинацията на “Републиканците” (а с нея – за президентския пост) Ален Жупе заявява ясно подкрепата си за ‘реформирана’ Европа. В същото време обаче той казва, че “бъдещата Европа ще оперира със сигурност повече на базата на вариращи скорости”, като очаква след Брекзит интеграцията между единомислещи държави по данъчни и социални върпоси в еврозоната да бъде засилена.
Неговият основен опонент в партията на “Републикацинте”, бившият президент Никола Саркози, отива още по-далеч. Според него, “трябва да признаем, че има повече от една Европа. Европа на еврозоната и тази на 27-те страни членки например имат своите различни пътища.” Еврозоната ще изисква засилване на интеграцията около срещите на върха, евентуално финанонсово министерство и европейския механизъм за стабилност. В ‘другата Европа’ интеграцията ще бъде ограничена до стриктно необходимото за функционирането на вътрешните пазари, с някои общи политики само в областта на земеделието, изследванията и донякъде конкуренцията.
В център-ляво отново се виждат същите тези, защитавани от множество различни кандидати. Така например сегашният министър-председател, Мануел Валс, отново представя визия базирана на лидерството на Франция и Германия в областти като корпоративните данъци или минималните заплати, които са “твърде сложни инициативи за прилагане във всички 28, или 27, страни-членки.”
Друг от фаворитите, доскорошният министър на икономиката Емануел Макрон, се очаква скоро да предстaви своята гледна точка в Германия, базирана на идеята на “твърдо ядро” от държави, около които ЕС да бъде реконструиран. Ако Макрон все пак участва в надпреварата като незавимисим, това още повече ще ‘раздроби’ лявото пространство, което означава, че изглежда по-трудно да си представим някой от тях на втори тур.
В крайна сметка има риск изборите във Франция могат да доведат до избора на Марин льо Пен, което би било катастрофално за ЕС и по този начин и за България. Но дори и ако някой от другите кандидати (очаквано) спечели надпреварата, това само ще засили тенденциите към Европа на няколко скорости. В тази ситуация за България ще е важно да избегне оставането в “периферията”, като това ще изисква ясни действия като например изпълняване на поетия ангажимент за присъединяване към Европейския банков съюз.