Бюджетната бомба за България и ЕС под Брекзит

Излизането на Великобритания от ЕС със сигурност ще промени съюза по много начини, но един от по-малко дискутираните в публичното пространство е какво ще се случи с европейския бюджет. Темата е важна, тъй като Брекзит преплита преговорите за новата многогодишна финансова рамка с бъдещата посока и форма на ЕС. За България – най-големият получател на еврофондове (като % от БВП) в ЕС и председател на Съвета на ЕС през 2018 г. – темата е ключова и икономически, и политически.

Преди да навлезем в числата обаче е полезно да припомним за какво всъщност става въпрос. Бюджетът на ЕС се формира в огромната си част (80%) от вноски от страните-членки, но остава сравнително ограничен на ниво от малко над 1% от общтото БВП на страните от ЕС (145 млрд. евро за 2015 г.). Общият размер и насока се планира в 7-годишни цикли, като в момента сме в средата на програмния период от 2014-2020 г., одобрен след изключително трудни преговори. Следващите преговори започват през 2018 г. Наскоро беше публикуван и много интересен доклад на Марио Монти с амбициозни идеи за реформатиране на логиката на събиране и изразходване на средства спрямо тяхната добавена стойност за ЕС.

Как Брекзит се преплита с темата за финансирането на ЕС? В краткосрочен план, цената на ‘развода’ вероятно ще е политически ‘горещ картоф’ в преговорите. От европейска страна вече оцениха оставащите задължения към бюджета и пенсионните фондове, гаранции за заеми и средства за проекти във Великобритания на стойност от около 60 млрд. евро. Тази сума е вероятно да намалее в процеса на преговорите, но е значителен подводен камък с оглед твърдата позиция срещу всякакви плащания на някои привърженици на Брекзит. България, която ще е председател на Съвета на ЕС по време на преговорите с Лондон през първата половина на 2018 г., ще трябва внимателно да се опита да управлява тази силно чувствителна дискусия.

Още по-голямо предизвикателство за София обаче ще са преговорите за това как да се запълни ‘дупката’, която Брекзит оствавя в европейският бюджет. За 2015 г. вноската на Лондон – след значителния ‘ребат’, който получават – е 18.3 млрд. евро, или 12.4 % от общите приходи на Брюксел*. Разбира се, срещу това стоят и разходите на ЕС във Великобритания, в размер на около 7.5 млрд. евро, или 5% от общите разходи. Ако приемем, че тези пари няма да бъдат пренасочени към други проекти, това означава дупка от около 10.8 млрд. евро. Това поставя силно политическият въпрос как тази тежест ще се разпредели между страните-членки. Ако се запази същият общ размер на бюджета, това означва повишение на вноските на всички страни със средно 10%. Германия трябва да плати допълнително 2.8 млрд. евро годишно, Франция – 2 млрд., Италия – 1.5 млрд. Разбира се, колкото повече Лондон се съгласи да продължи да плаща към ЕС, толкова по-малки ще са допълнителните вноски, но едва ли мащаба на сумите да се променят значително след като Мей заяви ясно, че ще напусне Единния пазар.

Разбира се големите страни-кредитори не са готови на такива ударни увеличения на вноските. Германия например категорично отрича, че Брекзит ще доведе до автоматично повишаване на вноската й. Ако се стигне до съкращаване на бюджета на ЕС, последствията ще са най-големи за страните, които са най-големите нетни бенефициенти от трансфери в рамките на ЕС. България, като най-бедната страна в ЕС и съответно бенефициент по много от кохезионните фондове, ще е от най-силно губещите. Както е видно от графиката, България в момента е най-големият ‘печеливш’ от ЕС в чисто финансов смисъл, като получава нетни трансфери до 2.3 млрд. евро или 5.2% от БВП за 2015 г. Потенциалният ефект от Брекзит може да се измери грубо, с уговорката, че това са общи изчисления, които например не отчитат ефективността на еврофондовете; по-внимателно моделиране би трябвало да се е случило вече в Министерството на финансите. Ако вземем хипотетично съкращаване на разходите на ЕС-27 с 10.8 млрд. евро, това ще намали разходите за страната с около 220 млн. лв. , или 0.5% от БВП – ресурс, който ще трябва да бъде запълнен по друг начин. Ако вземем обаче по-краен сценарий – цялата ‘дупка’ да бъде запълнена със съкращения в бюджета за кохезионни политики – тогава ударът става още по-голям, като разходите за България падат с около 360 млн. лв., или 0.8% от БВП. С оглед значителната тежест на еврофондовете в капиталовите разходи на държавата (между 40 и 90% в зависимост от годините), потенциалният удар върху растежа би бил чувствителен.

Изводите от този бърз анализ са основни три. Първо, Брекзит ще има органичен директен икономически ефект поради ниския двустранен търговски обмен, но може да има дълготрайни последствия през промени в бюджета на ЕС. В допълнение към чисто финансовия аспект, все повече страни изказват исканията си отпускането на кохезионни фондове да бъде обвързано или с извършването на структурни реформи, или с върховенството на закона (с оглед развитията в Полша, Унгария, а наскоро – и Румъния). Второ, Брекзит и бъдещето на европейският бюджет са свързани теми с голям залог за България, която трябва да следи от близо как те ще си влияят взаимно.  Трето, темата за бюджета и преговорите за неговото бъдеще заедно с въпросът за бъдещите вноски на Великобритания ще са ключови за българското председателство на Съвета на ЕС и ще изискват сериозни дипломатически умения, който изисква от своя страна подробни позиции, които се ползват с ясна политическа подкрепа.

*Всички изчисления са на базата на информацията от ЕК; за по-внимателно моделиране на ефектите с калибриране на някои особености на бюджета (като пре-разпределението на ребата) на ЕС, виж доклада на Института Жак Делор.