Брекзит след речта на Мей

Днес британският министър-председател Тереза Мей направи дългоочаквана реч, която представлява ‘началната оферта’ в преговорите за излизане на Великобритания от ЕС. За 45 минути Мей даде серия от 12 цели, които страната ще се опита да постигне в следващите месеци и години. Голямата част от тях потвърдиха елементи, които вече знаем, но някои дадоха повече детайли върху стратегията на Лондон.

От една страна, много от заглавията в медиите са доминирани от решителния отказ на Мей да търси варианти за оставане в Единния пазар. От референдумът насам ЕС е заел единна и твърда позиция, че “четирите свободи” (на движение на стоки, услуги, капитали – и хора) са неделими, тъй като всяко ‘разкачване’ на пакета ще засили желанието за дезинтеграция. Виждайки, че няма особена възможност да постигне основните си две цели – ограничаване на имиграцията от ЕС и премахване на юрисдикцията на Еврoпейския съд, като остане в Единния пазар, Мей явно е решила да приеме европейската позиция.

Основни теми на  преговорите: Митнически съюз и бюджет

Извън Единния пазар основният икономически въпрос е членството на Великобритания в Митническия съюз. От една страна, Лондон би искал да остане, за да запази свободната търговия със страните от ЕС, но най-вече, за да предотврати изграждането на ‘твърда’ граница с европейските страни. При излизане, такава граница би била необходима за удостоверяване на произхода на стоки, за да се избегне внос на стоки произведени в трети страни на преференциалните тарифи, предназначени само за британските производители. Икономическият ефект е сериозно забавяне и бюрокрация, дори при нулеви митнически ставки, поради попълването на множество документи и проверки. Политически, това би означавало ‘твърда’ граница с Република Ирландия, което повдига много неудобни въпроси за мира в Северна Ирландия.

От друга страна обаче, оставането в Митническия съюз означава, че Великобритания ще трябва да прилага същите митнически ставки с трети страни като ЕС. С други думи, страната няма да има възможност да преговоря за свои собсвени търговски сделки – едно от основните желания на подкрепящите Брекзит. Това обяснява и неясната позиция на Мей по този въпрос днес, когато тя заяви, че ще излезе от ‘пълния’ Митнически съюз, но ще търси различни варианти за ‘асоциирано’ членство, което да позволява независима британска търговска политика. За момента това звучи по-скоро пожелателно и темата със сигурност ще продължи да бъде централна за преговорите за Брекзит.

Речта на Мей за кратко се спря и на преходните проблеми между Брекзит и евентуалната нова сделка между двете страни. Тук основното послание беше, че Лондон няма да плаща големи суми от размера на например 60 млрд. евро, колкото са изчисленията на задълженията на страната според Европейската комисия. Вместо това страната ще бъде готова да участва в определени схеми в зависимостта от областта. Остава обаче значителен риск , че ‘цената’ за Брекзит би могла да ‘отрови’ целия процес на преговорите. По отношение на друг потенциален проблем – правата на вече установените граждани на ЕС в страната, Мей заяви, че ще иска възможно най-бързо техните права да бъдат гарантирани в реципрочна сделка за правата на британците в ЕС.

“По-добре без сделка, отколкото с лоша сделка”

Не на последно място, речта на Мей показа и какво тя смята, че Великобритания може да направи в случай, че ЕС не отговори на очакванията й. В преговорите този, който може да си ‘тръгне от масата’ с по-малко негативи от другия получава превес в преговорите. Тук Мей потвърди отправените по-рано от финансовия министър ‘предупреждения’, че при отказ от търговско споразумение, Лондон ще търси конкурентоспособност с драстично съкращаване на корпоративните данъци и с ‘промяна на икономическия си модел’. Ако това беше ‘тоягата’, то ‘морковът’ беше заявената на няколко пъти решителност за сътрудничество в областта на отбраната и особено в областта на споделянето на разузнавателна информация. Това е една област в която ЕС определено се нуждае от Лондон и до момента Мей не дава сигнал, че би я превърнала в част от преговорите.

Като цяло обаче речта поставя и още един въпрос – доколко действията на Мей отразяват желанията на тези, които гласуваха за Брекзит? Настояването за ограничаването на имиграцията от ЕС и юрисдикцията на Европейския съд определено са сред основните приоритети на тези гласоподаватели. Но от друга страна Мей представи своята визия за ‘глобална Британия’, която търгува свободно с множество страни и остава отворена към света. Това представлява и основната вътрешнополитическа дилема на нейния мандат – как да разочарова възможно най-малко част от широката коалиция, която гласува за излизане, но която има разнородни интереси за това, което трябва да замени отношенията с ЕС.

Последици за България

За България тази реч би трябвало да постави ясно Брекзит сред най-важните външнополитически теми на страната въпреки слабите двустранни икономически връзки. От към конкретни въпроси, България трябва разбира се да участва в преговорите за статута на около 65 000 българи във Великобритания, но би било сериозна грешка да ограничим позициите си до тази тема. В средносрочен план, важният въпрос за нас е как Брекзит ще промени самото функциониране на ЕС. Тук отново може да се даде примерът с бюджетът на ЕС – ако Великобритания, която внася около 10% от общия бюджет, престане да плаща тези суми, това как ще се отрази на разговорите за бъдещето на кохезионната политика и съответно европейските средства след 2020 г.? В по-широк план стои и опасността Брекзит да засили тенденциите към ЕС на две скорости, с интеграция в ядрото и ‘хлабава’ периферия. Всички тези въпроси стоят на дневен ред и за България е ключово да успее да артикулира ясно и силно своите интереси в рамките на съюза по време на предстоящото председателство на Съвета на ЕС (първата половина на 2018 г.), което и ще съвпадне с най-активната част от преговорите по Брекзит.