Брекзит и България: Липса на подготовка

Преди почти половин година Великобритания гласува за излизане от ЕС. В момента процесът още не е формално задействан, въпреки че се очаква официалните преговори да започнат с активирането на чл. 50 през март 2017 г. Скоро след това обаче предстоят избори във Франция (май) и Германия (вероятно септември), което ще забави започването на реалните преговори до последните месеци на 2017 г. Само няколко седмици по-късно, на 1 януари 2018 г., България поема председателството на Съвета на ЕС от Естония за шест месеца.

В контекта на този календар, доколко подготвени сме за ‘маратона Брекзит’ както в двустранен план, така и в институционален план в рамките на Съвета на ЕС? В месеците от референдума насам все още липсват официални позиции, които да маркират важните аспекти на предстоящите преговори отвъд общи декларации. Донякъде това може би е обяснимо с липсата на яснота за позициите както на Великобритания, така и на ключови страни от ЕС и на европейските институции. Това, което е по-притеснително, е липсата на административна организация, която да може да ‘изнесе’ тежеста на предстоящите поне две, а вероятно и повече, години преговори.

Липсата на такава организация започва да се усеща все повече. От една страна, вероятният продължителен политически вакуум след оставката на правителството ще пречи на изграждането на позиции в следващите месеци. В момента и при бъдеща политическа нестабилност липсата на административна структура ще продължи да води до неспособност да се формулират стратегически насоки. От друг страна, не може да пренебрегваме чисто административната тежест и необходимост от изграждане на дълбока експертиза по голям на брой специализирани теми – особено в контекста на вече обтегнати ресурси поради председателството на Съвета на ЕС.

Други страни от нашия регион са доста по-бързи и организирани в техните реакции. Полското правителство например в понеделник беше на среща на върха с британските си колеги (което показва и риска за България преговорите да излезнат извън европейските институционални ‘коловози’). Още по-интересно е, че Полша вече има изградена перманентна платформа за диалог с бизнес и гражданско общество към Министерството на външните работи, както и формална структура с политическа и техническа част. В политическия комитет влизат министрите на външните работи, финансите и развитието, социалната политика и секретарят по европейски въпроси. Работната група на ниво експерти се ръководи от заместник-министъра на въшните работи, като включва и други заместник-министри. Целта е да се изгради официална позиция и да се подготви анализ на рисковете и възможностите в резултат от Брекзит.

mitov-johnson

Административна организация за Брекзит е и тясно свързана с българското председателство на ЕС. Поради политическия календар, България ще е една от ключовите страни, които ще трябва да организират безпрецедентните преговори по излизане, докато в същото време обръщат внимание на много други области. За да се справим ефективно с този процес е необходимо да имаме яснота по ключовите теми и приоретети, към които ще насочим усилията си. Една област, в която се преплитат Брекзит и бъдещето на ЕС е темата за ‘Европа на много скорости’. Като първата страна извън еврозоната, която ще поеме председателството след Брекзит, ние бихме могли да повдигнем ключовия за нас въпрос за бъдещето на страните извън еврозоната при вероятна интеграция в ядрото. За тези и други инициативи обаче е необходимо първо да бъдат изготвена вътрешна организация.

Независимо от конкретните позиции, те няма как да бъдат подготвени и защитавани при липсата на административна структура, която да поеме темата ‘Брекзит’. Подобна структура би могла да бъде част от Министерството на външните работи, но трябва да включва представители и от други министерства, най-вече на Министерството на финансите и на регионалното развитие (с оглед отражението върху европейските фондове и бюджет), Министерството на труда и социалната политика (с оглед вероятните ограничения за движение на работна ръка), Министерството на образованието и науката (имайки предвид студентите във Великобритания), и потенциално други. Полската система, разделена на общ политически орган и техническа работна група изглежда полезна, като може да се използва опита от подобно разделение у нас при подготовката на председателството на Съвета на ЕС.

В този процес ще е изключително ценно да имаме ясна идея как точно Брекзит ще се отрази на различните сектори в България, което от своя ще помогне за идентифицирането на рискове и възможности. За целта е необходимо административната структура да бъде възможно най-отворена за консултации с представители на бизнеса, гражданското общество и академичните среди. Ще е разумно и тази структура да се консултира и с българи, работещи в европейските и британските институции. Тя ще може и да изгради мрежа от контакти с подобни институции в други страни от региона, помагайки за изграждането на коалиция в рамките на ЕС.

Независимо от конкретните измерения, шест месеца след Брекзит България вече трябва да изгради подходящия механизъм за отговор на това предизвикателство. Това изисква известна координация, пренасочване на минимални човешки ресурси (подобно звено може спокойно да оперира и с малък брой от 6-8 специалисти например) и стратегически подход, а и едва ли би предизвикало политичеки различия. Перифразирайки една поговорка, най-добрият момент за изграждането на такова звено беше преди пет месеца, следващият най-добър е сега.

Trackbacks & Pings

Leave a Reply

Your email address will not be published.