Братислава, Брекзит и България: Опит за възвръщане на контрол

Неформалната среща на върха в Словакия, във формат Е-27 от средата на септември беше моментът, в който се очакваше реакцията на ЕС след Брекзит. В Братислава европейските лидери демонстрираха на пръв поглед неочаквано единство, което и беше основната цел на дълготрайната и детайлна подготовка от страна на Туск и Меркел. Обнадеждаващо е, че фокусът не падна само върху Брекзит, а върху опити да се мисли стратегически за насоката на ЕС в бъдеще. Братислава, с някои технически, но важни в практически план мерки, се опита да покаже, че ЕС слуша гражданите, но е само първа крачка – резултатите от дискусиите ще са ясни през март 2017 г., когато се очаква по-детайлен план за действие.

От друга страна, Братислава също така показа, че този ЕС, в който ние влязохме през 2007 г., вече го няма. Целта на ЕС вече не е да бъде модел за лидерство в един отворен свят, а да защитава гражданите като ги затвори от въшните опасности –терористи, враждебни държави, бежанци, глобализацията. ЕК има все по-малка роля, като речта на Юнкер не беше нищо повече от загрявка за мястото на вземане на истинските решения – (неформалния) Европейски съвет.

Самият ЕС вече е фокусиран върху малки и прагматични мерки с цел оцеляване, като никой не иска или не смее да артикулира ясна визия. Това е проблем, защото докато все повече държавите-членки поемат контрол, толкова повече излизат на повърхността вътрешнополитическите им проблеми. Това е най-ясно във вълната референдуми като например този в Унгария или следващото го допитване в Италия.

Не на последно място, откъм съдържание Братислава сякаш ‘забрави’ за проблемите в еврозоната. Това е притеснително, тъй като виждаме ясни банкови проблеми в Италия и Германия, а банковия съюз все още остава само наполвина изграден. Това е и причината Ренци да не се появи на съвместната пресконференция. Други мерки – като увеличаването на ‘плана Юнкер’, са отново позитивни, но малки и технократски стъпки напред.

bratislava Какви ще са ефектите от предложенията за по-силна Европейска гранична охрана и единна европейска армия за България? Това са основните мерки от срещата на върха, които олицетворяват два от трите предварително заявени приоритета – миграция, сигурност и икономически растеж. И двете инициативи всъщност са доста по-малки от амбициите, които се съдържат в имената им, като целта е да се засили сътрудничеството на техническо ниво без да се върви към заменянето на национални служби за гранична охрана и армии с такива на европейско ниво.

Относно службата за гранична охрана, това най-сетне ще даде на Фронтекс малко по-голям бюджет, правомощия, екипировка и екип, но за охраната на границите ще продължи да се разчита на държавите-членки.  Ако системата успее да запуши ‘дупките’ във външния контрол, това ще позволи да се премахнат временните вътрешни контролни пунктове в рамките на Шенген. Това обаче е далеч от решения на мигрантската криза, което изисква обща политика по даването на убежище и легален начин за кандидатстване – мерки, които са все още не са на дневен ред.

При идеята за европейска армия, ситуацията е малко по-различна, тъй като динамиката идва не само от външни предизвикателства, но и от Брекзит, който отвори пътя за франко-немското предложение преди срещата. Отново, тук става въпрос за серия технически мерки базирани на процедурата за “структурирана перманента кооперация”, свързани с координация на закупуването на отбранителни способности, насочването на изследователски фондове в тази посока и други подобни мерки.  В момента ЕС е колективно на второ място по разходи за отбрана в света, но заради фрагментацията между страните нивото на способности е драстично по-ниско и е в спад от 2005 г. насам.

И двете инициативи са важни за България, тъй като биха могли да допринесат за развитието на капацитета на гранична полиция и на българската армия. Доколкото двете са ясни европейски приоритети, в рамките на дискусиите за „Европа на много скорости“ би било добре и ние да заемем ясна позиция в тяхна подкрепа.  Но трябва да сме наясно, че това са малки технически стъпки, чиято цел е да покажат, че ЕС все още има ‘добавена стойност’ и че не губи напълно контрол над кризите, които го заобикалят, а не дългосрочни решения на структурните проблеми на Шенген и общата политика за сигурност и отбрана.

Другата новина от Братислава беше отпускането на 108 млн. евро (които се очаква да достигнат 160 млн. евро) на България. След противоречивата реакция на външнополитическите действия на Борисов в седмиците преди Братислава за него беше важно да получи ясни и конкретни материални обещания. Борисов е прав, че до момента ЕС обръща значително по-малко внимание на България в сравнение с Италия или Гърция и помощта до голяма степен отразява и признаване на това неравенство от страна на ЕС. Паричната помощ показва, че Борисов е успял да използва ролята си на пазач на границите, но не е ясно дали все пак е нямало възможност това да бъде използвано като аргумент за влизане в Шенген или дори еврозоната, а не за сравнително ограничена финансова подкрепа.

Докато тази солидарност е позакъсняла, но добре дошла, проблемът за България не е в липсата на пари. Динамиката на бежанската криза е такава, че при липса на работещ наднационален механизъм всяка страна-членка има интерес да поддържа лоши условия с цел да убеди бежанците да не влизат и/или да не остават на нейна територия. Докато тази динамика не се промени, допълнителните средства и екипировка няма да разрешат проблема. Тук има интересни паралели и с кризата в еврозоната – тя също започна с проблеми в няколко страни, свързани с липсата на институции на нивото на еврозоната; дълго време се смяташе, че проблемът е в страните в криза, а не европейски, докато накрая все пак бяха частично изградени европейски механизми.

Авторът благодари на Мартин Димитров за въпросите и дискусията, която доведе до този блог пост.

Trackbacks & Pings

Leave a Reply

Your email address will not be published.