Защо България трябва да влезе в Европейския банков съюз (redux)

В средата на февруари в България започна т.нар. проверка на качеството на активите на българските банки, определени като “събитието на годината” във финансовата сфера. Това е последната голяма стъпка от страна на БНБ като отговор на кризата с КТБ през 2014 г. и беше една от основните препоръки на външните анализи от страна на МВФ и ЕК, които я последваха. Тази сравнително забавена проверка ще бъде комбинирана със стрес тестове, като целта е до втората половина на годината да има яснота за състоянието на банковата ни система. Във връзка с тази проверка на активите е важно отново да се повдигне темата за България и Европейския банков съюз (ЕБС).

В средата на миналата година Института за европейски политики публикува подробен доклад, който беше отразен и от някои медии. Темата за съжаление не беше сред основните дебати при избирането на новия управител на БНБ, който заяви, че на този етап влизането в ЕБС не стои на дневен ред. Провеждането именно на такъв преглед на активите, но в координация с ЕЦБ, е задължително преди присъединяване към ЕБС, за да може новия наднационален регулатор да има идея за истинското състояние на системата, над която поема надзора. За съжаление беше решено българският преглед на активите да се извърши самостоятелно, въпреки че в крайна сметка БНБ не е предприело сериозни промени в методологията.

Отказът на БНБ да поеме курс към ЕБС към момента изглежда особено проблемен на фона на развитията в ЕС през последните месеци. В нашия доклад посочихме няколко причини защо би било разумно България да се присъедини възможно най-скоро към ЕБС, сред които бяха възможността за европейски “надзор над надзора” на БНБ, повишаване на финансовата стабилност с оглед структурата на банковата система, възможността за участие в решенията на ЕБС, както и като стъпка към влизане в еврозоната. Докато тези фактори остават валидни, тенденциите в ЕС водят до извода, че България трябва да предприеме стъпки към ЕБС колкото се може по-скоро – или да рискува да остане “отвъд борда” на основни интеграционни процеси.

На първо място, дискусията около референдума за излизане на Великобритания от ЕС (т.нар. Брекзит) е последният и най-ясен пример за тенденциите към Европа на две скорости. Това е директен резултат от сблъсъка на страните-основателки на днешния ЕС, като Франция, Германия, Холандия и Италия, с тази на страни извън еврозоната, които предпочитат “специален” статут, сред които са Великобритания, Дания, Унгария, а отскоро и Полша. Първата група се среща и търси общи интеграционни решения по теми като финансовата стабилност или Шенген, докато втората група търси изключения от сегашните правила. Това се пренася директно в дискусиите по конкретните теми, от банков съюз до Шенген. В този контекст присъединяването към ЕБС ще е ясен институционален знак за желанието на България да бъде част от първата група страни.

На второ място, посоката на дискусиите за бъдещето на банковия сектор в Европа демонстрират опасността България да изпитва директно последствията от решения, в които тя не може да участва освен ако не е част от ЕБС. Българският банков сектор е доминиран от чужди банки, основно от еврозоната, което означава, че правилата в еврозоната за банките-майки ще се отразят директно и на поведението на българските им подразделения. В последните месеци набират скорост идеи като европейски финансов министър и обща схема за гарантиране на депозитите в еврозоната. Крайният резултат би бил, че банките ще имат причина да се отдръпнат дори още повече от Източна Европа поради по-високия риск (с оглед националното гарантиране на влоговете, което отваря възможността за дългова спирала подобна на тези по време на кризата в еврозоната) и по-високите разходи (поради разликите в регулаторната рамка спрямо хармонизираните изисквания на ЕБС). България ще има много по-голям шанс да повлияе на тези дискусии като част от ЕБС, а не просто като страничен наблюдател.

Към тези политически и финансови развития на европейско ниво трябва да се прибави и ситуацията на местно ниво. Ако България се окаже “по подразбиране” сред групата страни извън интеграционното ядро на ЕС, това ще я извади от процеси като членство в еврозоната, общи политики в областта на енергетиката, или дори такива, свързани с бежанската криза. Това ще има директни вътрешнополитически последствия. От една страна, България ще загуби важни стратегически ориентири и външния стимул за реформи, който изигра основна роля за постиженията по пътя към НАТО и ЕС. От друга страна, самият ЕС ще има по-малко интерес и възможности да действа като коректив на вътрешнополитически процеси свързани със свободата на медиите, борбата с корупцията и реформата в съдебната система. От тази гледна точка, включването към ЕБС изглежда най-реалистичния краткосрочен вариант България да избегне засилване на вътрешната инерция.

Поради тези причини е важно темата за влизането на България в ЕБС да бъде върната на дневен ред покрай настоящия преглед на активите на българските банки. Логиката за присъединяване към ЕБС, свързана с финансовата стабилност, продължава да е валидна. Това присъединяване обаче трябва да се разглежда и в рамката на процесите в ЕС и у нас в последните месеци, които показват, че то е един от малкото ходове, които България може да предприеме в отговор на негативните последици от тенденциите към “Европа на две скорости”.